Може ли постите да навредят на здравето?

Някои хора смятат, че спазването на постите нанася вреда на здравето, тъй като организмът се лишава от необходимите разнообразни питателни вещества. Други вярват, че това е своеобразна диета, която има благотворно влияние върху тялото.

На първо място е добре да уточним “природата” на поста. За разлика от “обикновената” диета, която има за цел да постигне полза за тялото, вярващите, спазвайки пост, се стремят да прочистят не тялото, а душата си. Това, колкото и да изглежда първично и за някои дори несериозно, на практика е особено важно – постите имат психологическа (т.е. душевна), а не физиологична природа.

Пости съществуват в много религии. Скептиците смятат, че забраната за употребата на определени продукти е измислена, за да може привържениците на различните религии да общуват по-малко помежду си.

Вярващите възразяват - в организма на човека всичко е свързано взаимно. Затова и постът не е само отказ от обилната вкусна храна. По време на пост са забранени развлеченията, кавгите, обидите. Това е време на безкористна помощ към ближния и примирение с враговете.

Постът всъщност често става първата стъпка към религията. Това е своеобразна проверка: ако издържиш, значи може да се смяташ за “верующ човек”.

Някои хора започват да постят убедени, че постите са полезни и за здравето на тялото, а други просто искат да проверят силата на волята си.

Християнските пости съществуват още от времето на пророка Мойсей, който 40 дни е постил в пустинята. Същото, според библията, е извършил и Исус Христос. Затова днес праведните християни спазват пости - за да покажат готовността си за противопоставяне на всички изкушения.

За православните най-значим е Великият пост, който продължава 7 седмици (обикновено се пада през март-април всяка година).

Много от диетолозите са убедени, че Великият пост е полезен за тялото не по-малко, отколкото за душата. Отказването от месо и мазна храна подготвя стомаха към периода на лятното приемане на растителна храна. Научно е доказано, че ако организмът е прочистен, всички витамнозни продукти се усвояват и преработват по-добре.

Великият пост в древността е бил много строг - била е разрешена само употребата на хляб, зеленчуци и сушени плодове, при това веднъж дневно – само вечер.

Най-строги според традицията са първата и последната седмици. През първите два дни, ако се спазват предписанията, може да се пие само вода. През седмицата, с изключение на събота и неделя, може да се приема храна, приготвена на огън, без обаче в нея да се добавя мазнина.

Специалистите съветват през почивните дни да се приема храна с добавена мазнина (това е позволено от църковните канони) 3-4 пъти дневно. Два пъти през седмицата се разрешава и употребата на риба.

През Страстната седмица в петък и събота според канона трябва да се откажем напълно от храната. Това е опасно за стомашно-чревния тракт и цялата обмяна на веществата, които се подлагат на истински стрес.

Съчетаването на нискокалорична диета и физически натоварвания помага да отвличане на мисълта от сладките неща, за зареждане на организма с бодрост и за трениране на мускулите.

Отговяването е завършек на Великия пост. Традиционно то се приема като време на неимоверна лакомия. Чревоугодничеството след продължителен период на въздържание от тежка храна не води до положителен резултат, тъй като организмът е пренастроил обмяната на веществата и работата на стомаха и червата.

Ако започвате да постите, не бъдете твърде строги към себе си и употребявайте по-разнообразна храна. Пости не трябва да спазват децата, болните с гастрит, холецистит, панкреатит, диабет, хората с физически и душевни травми и пациентите след операция, бременните и кърмещите, хората, пътуващи на големи разстояния./ zdrave.bg