Хората убиват повече змии, отколкото хора са убити от змии

В последно време срещите между човеци и змии стават все по-чести. В Перник влечуги  се появиха даже по тротоарите. Обикновено човеците се плашат от змиите и ги убиват. Змиите също се плашат от човеците и ги хапят. Хората обаче убиват повече змии, отколкото хора са убити от змии

Знаем ли какво да правим при среща със змия?

1. Три вида отровни змии се срещат в България. Става въпрос за два типа усойници и един вид пепелянки. Характерното за тях е, че не са големи - достигат до 90 см, а средната им дължина е 45 см. Лесно се разпознават по окраската, раздразнителни са, атакуват бързо и без предупреждение.

2. Отровата на змиите, които се срещат в България, може да ви убие. Преди това води до развитие на оток с последваща некроза на мястото на ухапването и околните тъкани. Противоотрови обаче има. Пепелянката обитава тревисти низини и скалисти склонове. Може да се намери във ферми и обработваеми площи, докато усойницата живее в скалисти планински райони и открити тревисти площи и поляни, понякога и в селскостопански терени.

3. Тъй като размерът на усойниците и на пепелянката, както и зъбите им не са толкова големи, когато ни ухапят отровата им не прониква в дълбочина, а количеството й не е голямо. По тази причина инцидентите са благоприятни, т. е. доброкачествени, и не се налага приемането на противозмийския серум.

- За предпочитане е, когато сте в природата, да носите панталони с дълги крачоли, пъхнати в ботушите или в обувките. Дрехите да са свободни, а не прилепнали. Винаги оглеждайте пътя и района, през които ще минавате. Внимателното наблюдение на околните храсти ще ви помогне да видите змията навреме.

- Големи дънери, скали или камъни не се прескачат, защото влечугото може да се е свило от другата им страна, и да стъпите върху него. Не пътувайте сами сред природата - спътникът ви може да забележи змията, която вие сте пропуснали. Бъркането с гола ръка в животинска бърлога или дупка в земята не е желателно, защото има вероятност да е скривалище на змия. Ако човек реши да провери какво има вътре, първо да си осигури видимост.

- Ако преминавате в район, за който се знае, че има змии, вдигайте възможно най-много шум. Така те ще се оттеглят на разстояние. Натъкнете ли се на влечугото обаче, не правете опити да го убиете. Когато паникьосана група започне да хвърля камъни и да стреля по змията, нараства вероятността от случайно нараняване. Най-добрата тактика е човек да остане неподвижен. Така си осигурява време и да прецени дали тя е отровна или не е.

- Никога не се докосва мъртва змия с голи ръце, защото има видове, които са майстори в преструването. Някои от тях могат да се завият наопаки и да лежат с отворена уста и с блуждаещ навън език. Усойниците са в състояние да останат привидно неподвижни въпреки провокациите и след това атакуват бързо и решително.

- Да не се оставят на камари боклуци в двора, ако домът или къщата граничат с ниски храсти и шубраци. Парчетата ръждясало желязо, картони, тръби, щайги и картонени кутии осигуряват скривалище за змиите и плячката им. Поддържането на къщата и двора чисти и подредени прави змиите видими. Лишава ги от възможност да се задържат в тях за почивка и ловуване от засада. В последните години у нас се предлагат репеленти срещу змии, които ги отблъскват. Те представляват съчки с мирис на изгоряла гора.

- Стигне ли се все пак до ухапване, добре е да се види часът на инцидента. Това ще помогне на лекаря да контролира отравянето. След инцидента се свалят всякакви пръстени, гривни, колиета и бижута по тялото. Причината е, че бързоразвиващият се оток ги превръща в източник на болка. Проверява се как диша пострадалият, трябва да се ликвидира възможността да се удави в собствената си слюнка. На ухапания не се дава да се движи много и се осигурява транспорт до най-близката болница.

Ако има възможност да се убие змията, се взема главата и 10 см от опашката, за да се идентифицира.

- Не трябва да се прилага противоотрова на полето. Раната от ухапването да не се бърка и реже. Да не се смуче, защото и един кариес да има в устата на този, който ни помага, или малка раничка, това означава, че вече ще има двама поразени от отровата. Не се дават напитки, лекарства или успокоителни на пострадалия (виж интервюто по-долу).

“Ухапване не означава задължително отравяне. Отделянето на отрова е под волевия контрол на змията. По-голямата част от ухапванията са сухи, т. е. те са защитни, и отрова не достига до кожата”, обясни доц. Галев. Той напомни, че по-вероятно е човек да бъде ударен от мълния или ритнат от магаре, отколкото да бъде ухапан от змия.