Антидепресантите крият рискове!!!

Все повече се увеличават броя на хората, които прибягват към антидепресантите у нас. Предписват ги дори за лечение на стомашни проблеми, понеже "емоционална сфера е свързана с физическата". Разбира се, че повечето заболявания са психосоматични, но докъде ще стигнем с тази мания да приемаме химически вещества и медикаменти със силно изразени странични ефекти и трайни негативни последици в дългосрочен план "за всеки случай"?

Много малко от пациентите, приемащи антидепресанти са наясно с рисковете, свързани с реакцията на мозъка към изкуственото повишаване нивата на серотонин. Тези странични ефекти може да включват:

Неврологични разстройства, като например обезобразяващи лицеви тикове и тикове по цялото тяло, които може да индикират мозъчни увреди. 

Сексуални дисфункции в над 60 процента от пациентите.

Онемояващи симптоми на отдръпването от медикамента, които включват визиуални халюцинации, подобни на електро-шоковите усещания в мозъка, замаяност, гадене и тревожност. Намалена степен на ефективността при над 35 % от дълго-срочно употребяващите.

В допълнение, все повече от направените изследвания хвърлят светлина върху директната връзка между тези медикаменти и самоубийството и насилието, особено сред децата. Доказано е, че пациентите с депресия са в по-голям риск за самоубийство точно след започване на лечение с антидепресанти. Особено рискови за това са първите 8 седмици от лечението, поради редуциране на някои от симптомите на депресия, като например психомоторното забавяне или липсата на мотивация. Всичко това, много преди да започне да се подобрява настроението. Този факт може да звучи парадоксално, но е особено често срещано при по-младите пациенти - подрастващи и юноши започнали терапия с антидепресанти..

Извън моя контрол?

Прославения психоаналитик Елио Фратароли обяснява: „Това, което биологическата психиатрия ми казва е ,че „Ако моите невротрансмитери (химическо сигнално вещество на нервната система, или т. нар. мозъчни химикали, б.а.) са ме накарали да го направя, то всичко, което не харесвам в себе си има разрешение, което се намира извън мен.”
Това е, може би най-опасния начин на мислене, който може да съществува в нашата култура днес. Когато си заклеймен като Някой с химически дисбаланс, ти си възприеман като повредена стока, без никаква надежда да бъдеш нормален отново. С други думи, тъй като вашата личност или характер са „трайно дефектни”, поправящите съзнанието медикаменти са вашия единствен начин за справяне.
Което е по-лошо, този начин на мислене, изпраща съобщение, което противоречи на едно от най-благородните човешки усилия: Преодоляването на проблемите ни чрез силата на човешката воля, която винаги търси да постигне по-висока позиция и подобрен психичен и духовен светоглед.
В миналото, няма доктор, който да е лекувал обикновената тревожност или депресията, каквито са често срещани в ежедневието чрез медикаменти. Психологическото консултиране от професионалист по психично здраве или консултиране с духовници е било първата и единствена възможност.
Според психиатъра Питър Крамър (автор на бестселъра „Вслушвайки се в "Прозак",”), откакто са се появили Прозак и медикаменти като Прозак: „Летвата, определяща какво означава емоционално разстройство, имащо нужда от медикаменти, е свалена, а е се е покачила летвата, която определя какво означава успешно лечение". Докато мярката за успешно лечение преди е била облекчението на изнемощаваща болка, то днешните пациенти искат да бъдат, както Крамер се изразява: да се чувстват „повече от добре”. 

Източник: http://www.icp-bg.com/anti-depressants.php