Едва появил се на бял свят, човек вече не е сам. От първата минута съжителства с най-различни бактерии. Те попадат върху и в тялото му чрез майчините секрети при раждането, при кърмене, по въздуха и при допир, чрез млякото и слюнката. Завземат чревния тракт, белите дробове, кожата, устата. Щом се озоват на подходящото място, веднага маркират територията си, оформят комплексни общности и започват да се развиват. След две-три години общностите от безбройните мънички завоеватели са узрели.
Възрастният човек дава подслон на около 100 трилиона бактерии - до 10 пъти повече от собствените ни клетки. Или, другояче казано - 3 кг чужд живот. Той остава в тялото до смъртта - и живее като част от него.
Дълго време учените подценяваха могъществото на нашите невидими съжители. Обръщаха внимание само на няколко патогенни микроба, предизвикващи смъртоносни болести. Милионите “добри” микроби, които ни населяват, и значението им за нашето здраве се преценяваха като второстепенни.
Днес вече всички биолози знаят: връзката между човека и микробиалните му съжители не е просто съвместно съществуване. Това прозрение подейства върху научната общност като полезен шок. Учени от всички краища на света започнаха да се занимават с “микробиома” - общността от всички живеещи с нас микроорганизми.
Силата на “гостите”
За да намерим биологичния отговор на този въпрос, дълго време се взирахме в наследствения си материал. Днес повечето учени смятат, че геномът е само част от нашата идентичност. Съдържащи се в клетките биохимични вещества могат просто да “блокират” определени гени. Околната среда също влияе върху наследствения материал и върху индивидуалното развитие. Каква ли е силата на заселилите се в нас чужденци?
В началото на 2010 г. китайски и европейски учени публикуваха каталог на известната микробиална наследствена субстанция. В него са обхванати 3,3 млн. гени - 150 пъти повече от човешкия геном. Не е чудно, че някои учени започнаха да наричат човешкото тяло “суперорганизъм”, чиято комплексност е много по-голяма от кодираната в човешкия геном. Следователно важни телесни функции биха могли да се осъществяват след “преговори” между различни партньори, например между органи и микроби. Че болестите се дължат на промени в тази динамика или на срив в комуникацията между участващите в симбиозата.
Пръст и в затлъстяването
Възможно е микробите в тялото да имат пръст дори в затлъстяването. Наскоро US учени откриха, че храносмилателният тракт на дебели и слаби мишки е населен с различни общности от микроорганизми. Колониите от бактерии в червата на закръглените гризачи оползотворяват по-добре енергията от храната. След трансфер на такива бактерии в слаби мишки те също започват да дебелеят. Същото важи и за хората. Екипът успява да докаже, че дебели и тънки близнаци (едно- и двуяйчни) носят в себе си съвсем различни общности от бактерии. Съставът им очевидно влияе не само върху преработването на храната, а и върху степента, в която енергията се отлага като мастна резерва./Труд
Автор: Къртни Хъмфрис
