Социалните прибират дете по анонимен сигнал?

Текстове от проекта на Закон за детето позволяват по анонимен сигнал за домашно насилие социалните служби да дойдат да ви приберат детето. Срещу тази и други разпоредби в проекта за закон остро възразяват представители на  над 20 неправителствени български и чужди организации, както и депутати от СДС.

Наскоро в парламента се състоя обществено обсъждане на предложения от социалното министерство проект за нов закон за детето с тяхно участие.  По време на дебатите остро бяха критикувани много от текстовете.

Синият депутат Ваньо Шарков коментира, че законопроектът е глупав, противоречи на други закони и Конституцията, създава условия за доноси и излага децата на опасни за тяхното развитие практики и политики.

Един от спорните моменти е възможността децата след 16- годишна възраст да могат да отказват лечение. Ако има  такъв отказ, директорът на лечебното заведение е длъжен да  информира новата Агенция за социална подкрепа, която е към МВР,  а тя трябва да отнесе въпроса до съда, който трябва да се произнесе. Шарков коментира, че ако състоянието на детето е животозастрашаващо, вероятно съдът изобщо няма да може да се произнесе.

Друг проблем във  взаимоотношенията между децата и родителите е "даденото" от  законопроекта право на децата над 14-годиишна възраст сами да  изграждат своите възгледи за съвест и религия, отнемайки това  право от родителя, смятат от СДС.  Законопроектът противоречи и на други закони и на конституцията,  където в чл. 47. е посочено, че "отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните  родители и се подпомага от държавата".

"Този законопроект ни връща във времето на Троцки, когато той е казал, че по времето на социализма ролята на семейството ще отпадне и грижата за децата ще бъде поета от държавата. Той е рестриктивен спрямо родителите, защото възстановява практика за анонимните доноси. Този законопроект е лош, защото въвежда неподходящ за детето права и свободи", посочи Шарков.

Той е убеден, че със законопроекта се създават предпоставки за финансови злоупотреби и престъпления, защото той е изпълнен с формулировки и термини, които нямат правна стойност и са с твърде широко тълкувание.

Шарков не е съгласен и с текста, че деца не се допускат на обществени места, в които се предлагат сексуални услуги или консумация на психотропни вещества. Той попита дали останалите граждани се допускат в подобни заведения и кои всъщност са тези заведения. "Това легализиране на проституцията, публичните домове и наркотиците след 18-годишна възраст ли е?", попита той.

„Проектозаконът дава възможност на групи със специфични финансови интереси да обучават децата и да се рекламират, това е все едно да позволим на фирми, които произвеждат цигари, да си рекламират цигарите в училищата, коментира Роджър Кишка.

„България е част от Европейския съюз, част е от света и ние ще следим за това, което е в най-голям интерес за спазването на правата на децата. Този публичен дебат е полезен, за да можем да създадем най-добрия закон за децата в България”, каза Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ за България.

Страните в конфликта се помириха с уговорката, че проектът не е окончателен.

Според социологическите данни, представени по време на дискусията 37 на сто от децата твърдят, че връстниците им са обект на физическо насилие, а 14 на сто на сексуално насилие. На същите въпроси при възрастните съотношението е 35 към 10.