МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА

(един стих за личностно себеосъзнаване)

От плакати ни гледа върховният гуру -
този племенно-жертвен тотем.
Той ни кани: "Хукнете до кварталната урна!
Подпишете завета с калем.

И бъдете в едничката правда съгласни,
че съм вашият номер едно!
Вий сте стадо овце - до смъртта тревопасни!
Милостив - ще ви давам сено.

И през месец и два ще ви стрижа до голо.
Страховете до грам ще доя.
Ще ви гледам отгоре, че сте някъде долу -
и печалбите - сит ще броя.

Остарявайте кротко по поля и ливади!
Аз младея за всеки от вас!
Боговете са живи и винаги млади!
Еликсирът им казва се "власт"!

И не блейте, когато всяко руно кървяса,
а вълкът е честит и богат!
Но спомнете си урната, дългата маса -
с оня подпис, числа и печат.

Как завет се отрича, щом гласуван е с вяра?
Завещахте ми всичко, нали?
Кой каквото дробил е - го превръща в попара,
и я сърба, дори да боли!

Аз ви любих заветно! Както вам се полага!
Бях ви пастир в законния срок!
И готов съм отново с тази дълга тояга
да ви бъда и господ, и бог!"

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка) 

Източник: https://www.facebook.com/groups/173830002709195/