iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Loading

Свлечище раздели две села

Свлечище раздели две села 06_1435231251

Дупнишките села Дяково и Кременик от десетилетия се възприемат като едно. Те са съседни, а и хората са едни - като хал, участ и манталитет, "от един шаяк" са.

Местна легенда обезсмъртява връзката и дружеските настроения между двете. Било в края на март 1944 г. Над София се сипели бомби, водели се въздушни боеве. В гората между Дяково и Кременик на 30 март 1944-а катапултирал летец, машината му паднала в пламъци.

Къде от любопитство, къде с други намерения, към мястото на сваления самолет се затирили група нашенци. Като в разказа на Радичков "Балонът". Наближили на метри от обгорялото място. Предприели обсада.

"Англо-американо фашиста, предай се! Тук дяковски бронирани части и кременички резерви! Предай се жив! Иначе ще атакуваме!", крещели от дяковската "дивизия", които не знаели какъв е пилотът.

Случаят има престъпно продължение - няколко от "храбрите" дяковци пребъркали загиналия летец, измародерствали го. По-късно са разкрити и предадени на съд. Някои от обвинените лежали в затвора.

Преди две години в центъра на Дяково издигнали паметник на загиналия летец изтребител - фелдфебел Христо Цанков от Старозагорско. От 50-60 години обаче, когато някой се представи, че е от Дяково или Кременик, като парола и боен девиз му припомнят за "дивизията от дяковските бронирани части и кременички резерви".

Не само "фронтови действия" сближили двете села. Години наред яли един и същ хляб, месен в дяковската фурна. Децата на кременичани учили в дяковското училище "Кирил и Методий". Обслужвал ги един доктор, една линейка.

Двете села сформирали при соца футболен тим, стигнал до "А" окръжна група-Кюстендил. Е, носел име "Ботев" (Дяково), но в гарнитурата имало и пришълци, четири попълнения от Кременик - бившия капитан на "Миньор" (Бобов дол) Георги Бачев, преди години изкарал два мандата кмет на селото, Йордан Георгиев-Йорде, старшина в БНА, Велко Иванов-Душата и Валентин Георгиев, двамата се пенсионирали като миньори.

Десетки младежи от двете села работели в мини "Бобов дол", пътували в един и същ автобус по смените. Станали приятели доживот. Нещо нормално било дяковец да се ожени за кременичанка или кременичанец за дяковка. И не накрая като доказателство, че са едно - последния мандат начело на двете села е един кмет, Здравка Тонева от ГЕРБ. Тя пък е от съседното с. Яхиново, снаха е в Дяково. Но не ги дели.

"И двете са ми еднакво скъпи, отговорността е еднаква. Проблемите са много, денонощно. Затова не ги деля изобщо", казва Тонева, която наесен ще се кандидатира за нов мандат.

Само в Дяково обаче ще гласуват, защото в Кременик жителите по постоянен адрес са 43, докато в Дяково са 280. Затова в малката паланка ще имат наместник, не кмет. Защо пък да не е пак Тонева, избрана за Дяково, но назначена и за Кременик, прогнозират местните.

Не само задаващите се избори обаче ще разделят двете села. От февруари т.г., при големите снегове и валежи, точно на границата между Дяково и Кременик, в махала Бучалата, се смъкнаха към 50-60 метра скат. На метри от стената на язовир "Дяково".

Половината от единствения път до Кременик хлътна, беше затворен близо седмица. Въпреки плановете и проектите на общината в Дупница да изгради подпорна стена укрепването, за което са необходими към 150-160 хиляди лева, не започва.

Дяковци, на чиято територия е станало пропадането на хълма, проявиха съчувствие. Двама собственици разрешиха през дворовете им да мине алтернативен баластрен път и рейсът да стига до Кременик. Но това не може да остане постоянно - трябва междуселищният път да се възстанови спешно. При всеки дъжд положението става все по-опасно. Земната маса може да затрупа и къщи, които се намират точно под свлачището.

Зам.-кметът на Дупница Крум Милев (ГЕРБ) се опитва да успокоява притеснените хора. Проектът за подпорната стена е готов и предстои получаване на разрешение за строеж. Процедурите за това обаче са бавни.

"Ако пропадне още този скат, край! Оставаме без никаква връзка със света - трябва да си купим салове и да плуваме през язовир "Дяково", шегуват се местните чешити. Дали заради откъснатия път, или заради малкото пътници, но превозвачите силно разредили рейсовете до малкото Кременик. На обяд изобщо не ходел автобус. През зимата онкоболна жена вървяла пеша 8 километра до съседното Дяково, за да иде на лекар в града. Мъжът й я чакал и срещал. Измъчили се.

Впрочем в по-малкото селце имало и антидяковски насторения - и преди, и сега. При соца в Дяково дръпнали - били административен център на 17 села, между които и Кременик, осигурили си бая придобивки - ВиК мрежа, асфалтирани пътища, здравна служба. За всяко нещо кременичани трябвало да ходят до комшиите. По-паметливи твърдят, че при всяко събрание, свикано в Кременик, имало задължително две точки в дневния ред: 1. Да се бориме с дяковци. 2. Не бой се, Куба - Кременик е с вас! 3. Разни. И т.н.

Но времената се менят. Сега в по-малкото селце имат самочувствието, че са по-заможни и напреднали. А как иначе, щом не какви да са хора, а сватове на бившия Първи Тодор Живков се заселили от 8 години в Кременик. Купили и преустроили къща, където се чувстват комфортно, устроили се добре.

Николай и Зорка Костови, бащата и майката на петричанката Валя, втората жена на сина на Тодор Живков - Владимир, се чувстват вече кременичани. "Много сме добре, по-спокойно място трудно можем да си представим. Само че не щем да ни идват журналисти и да ни питат за свата ни Тодор Живков. Той беше голяма работа, усещаше нещата, далновиден беше. Във всяка сфера", хвали предишния ни държавен ръководител бай Николай Костов.

Той обаче не крие, че е седесар и това Тодор Живков го знаел. Владимир Живков често идва в селцето. Пораздал някои веши на баща си на неговите привърженици - бомбе, ловджийски нож, снимки на бившия генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет. Местните ги пазят като реликви и сувенири.

В Кременик фамозна къща вдигнал и млад софиянец, който работел за чуждестранна компания. Тук се установил със семейството си. Всяка сутрин карал жена си и децата си до столицата - те да учат, той и съпругата да работят. Свлачището към селото сигурно тормозело и него.

В Кременик има къща и шефът на централните софийски гробища, казва кметът Тонева. Тя го знае с малкото име - Степан. Известен столичен уролог също има вила в махалата Бучалата.

Стадиончето в Кременик е продадено на установил се тук заможен столичанин. Той насадил ябълки на капково напояване, има добре оборудван парник за зеленчуци. "Къде по Дяково такова нещо като при нас - капково напояване", надменно подхвърлят кременичани. Дори и съборите курбани и новоремонтираният им параклис са "напук на дяковци". Кременичани вече се имат за по-оправни от дяковци, нищо че някога ги считали само за техен "резерв".

Сега надеждите на местните са до изборите да им направят подпорната стена в Бучалата, за да укрепят пътя. Е, ако беше Татовото време, при заселил се при тях негов сват проблемът щеше да е никакъв. А сега, за да стане нещо, трябва да чакаш - "от избори на избори", обобщават местните капацитети.

Източник: trud.bg

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

На тази дата в миналото

20-Декември-2018

20-Декември-2016

19-Декември-2016

21-Декември-2015

Вход с фейсбук профил:

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини.