В центъра на София се изхвърля най-много картон

Софиянци в центъра изхвърлят най-много картон, като в гъсто застроените квартали в кофите за боклук най-често попада пластмасата.

Ромите пък почти не оставят на боклука хранителни отпадъци и хартия. Това показва анализ на Столичната община, изготвен заедно с програмата за управление на отпадъците до 2020 г.

В жилищни райони като "Люлин" и "Младост" пластмасата заема 15.7% от целия боклук. Тук всички столичани имат сходни навици - в ромските квартали процентът на пластмасата е почти 14 на сто. Ромите обаче изхвърлят най-малко хранителни отпадъци - едва 5% от боклука, докато в кварталите с блокове от 6 до 20 етажа делът на хранителния боклук достига почти 15 на сто. Различните части на София се различават и по хартията - в центъра картонът заема 14% от общия боклук, докато в ромските квартали делът му е 7%, а в районите със смесено застрояване е 8%. Общата картина показва, че от 572 хил. тона боклук м.г. най-много са хранителни отпадъци - над 62 хил. тона, следвани от хартията - 56 хил. тона.

Според анализа и прогнозите софиянци ще произвеждат все повече боклук. Ако през т.г. се очаква на човек да се падат 437 кг, то през 2020 г. средностатистическият жител на София ще отделя 460 кг на човек. Общото количество за столицата ще се увеличи от 571 879 тона през 2014 г. на 580 хил. тона тази година, а през 2020 г. ще достигне 627 235 тона. Ще се запази тенденцията най-голям дял да имат хранителните отпадъци (69 хил. тона през 2020 г.). Софиянци изхвърлят и голямо количество хартия - 57 хил. тона за тази година, а през 2020 г. ще са над 61 хил. тона.

В същото време залаганите цели за рециклиране изглеждат скромни. Ако през 2014 г. от общото количество отпадъци са рециклирани 184 хил. тона, то през 2020 г. ще достигнат 196 хил. тона. Според закона за управление на отпадъците т.г. общината трябва да рециклира 25% от събраните боклуци от стъкло, метал, хартия и пластмаса. Този процент се увеличава всяка година и след пет години ще трябва да се рециклира половината от генерирания боклук. Според анализа общината си залага да изпълни тези цели на близо 70% всяка година.

При строителните отпадъци увеличението през годините ще е скокообразно. "Прогнозите показват, че за седемгодишния програмен период се очаква строителните отпадъци от бита да се увеличат около четири пъти, а общо от бита и от индустрията - над три пъти", пише в анализа. Ако през 2014 г. софиянци са изхвърлили 42 хил. тона строителни отпадъци, то през 2020 г. тяхното количество ще е 164 588 тона. Ако се прибави и това, което изхвърлят фирмите при разрушаване на сгради и строителство, количеството нараства до над 440 хил. тона годишно през 2020 г.

ПРИХОДИ

От анализа става ясно още, че през годините се увеличават и сумите, които човек плаща за такса смет. През 2007 г. на жител се е падало 100.30 лв., а през 2012 г. вече е било 120.92 лв. Само за сравнение например средното за България е 63.55 лв. през 2012 г. Все пак София не е първенец. През 2012 г. най-голямата община е била изпреварена от Несебър, където средно на човек са се падали 389 лв., Приморско - 368.68 лв., Банско - 249.16 лв. и Созопол с 221.14 лв. Интересно е, че ако един софиянец средно донася 120 лв. приходи от такса смет в общинската хазна, то разходите на общината за управление на отпадъка на един човек са 84.39 лв. при средно за страната 52.59 лв. Разходите за управление на един тон са 303 лв.

Източник: segabg.com