Ще създават кътове за четене у нас

Ще създават кътове за четене на обществени места, дискусии с родители, срещи с писатели. Така ще бъдат решени сериозните проблеми с грамотността у нас.

За сметка на разнообразните инициативи с участие на неправителствени организации обаче амбициите на министерството да полага системни усилия за преодоляване на образователните различия през самата образователна система са повече от скромни. Инициативите са предвидени в плана за изпълнение на Националната стратегия за повишаване на грамотността през 2015 и 2016 г., публикуван на сайта на МОН. За осъществяването им се разчита на средства от министерства, общини, издателства, НПО-та и оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж".

Самата стратегия съдържа предимно общи приказки, както и съществуващи вече ангажименти, а ключови задачи бяха оставени чак за 2017 г. Сега част от сроковете са придвижени по-рано във времето, макар че отново ще се бърза първо с по-несъществените мероприятия. Още през следващите седмици например на 260 обществени места трябва да се появят кътове за четене. Кътовете ще са разположени в метрото, кината, жп гарите и др., а срокът е юли 2015 г. Проблемът е, че изпълнението и финансирането е възложено на общините, макар че част от посочените обекти са държавна или частна собственост. За осигуряване на по-лесен достъп до книги се предвижда откриване на нова библиотека в Националния дворец на децата до септември 2016 г. В 150 училища трябва да се направят инициативи за подаряване и размяна на книги. В плана фигурира и БАН, които ще подготвят електронен формат на речника на българския език. Място са намерили и социалните мрежи, където ще се поддържа кампанията "Пишете правилно. Написаното остава".

Силно впечатление в документа правят скромните амбиции на министерството за преодоляване на социално-икономическите неравенства в образованието. При неофициални данни на синдикатите, че 43% от постъпващите в училище деца са с майчин език, различен от българския, МОН обещава да осигури допълнителна подготовка по езика на едва 3363 деца от 3 до 6 г. в детските градини.

И в основното образование допълнителната подготовка ще стигне до малцина - предвижда се целенасочена педагогическа подкрепа да получат едва 20 000 деца от първи до осми клас, които срещат затруднения в четенето. Допълнителна помощ ще има едва през 2016 г. На фона на тези скромни обещания МОН обещава да провежда повече срещи с родители на такива деца, за да им разяснява възможностите за допълнително обучение. Предвижда се броят на тези срещи да стигне 36 при 12 в момента. По 90 тематични срещи с родители от етническите малцинства, в които да им се разяснява значимостта на грамотността, ще се организират всяко лято.

Няма да се подобри особено и достъпът на социално слабите до книги. Обещава се 1000 социално слаби да получат достъп до библиотека. При неграмотните възрастни достъпът ще е малко по-широк - образователни курсове се обещават ежегодно за 3000 души. Създаването на образователен стандарт за усвояване на българския език, което е в основата на повишаване на грамотността, ще почака до юни 2016 г.

Част от изброените инициативи не са нови и са част от дейността на съществуващи структури. МОН е включило в списъка от мерки и осъвременяването на учебните програми, което е част от задълженията на министерството и се чака от години.

КЪДЕ СМЕ НИЕ

Международни изследвания редовно поставят страната ни на дъното на класациите по грамотност. Според последното проучване на PISA 2012 например почти 40% от родните деветокласници са под критичното ниво на четене. По данни на НСИ общият брой на неграмотните деца у нас за миналата година е 112 778, а 81 000 граждани никога не са посещавали училище. Скорошно изследване на СУ и "Алфа рисърч" за читателските практики през 2014 г. пък показа, че близо една пета от българите никога не са си купували книги, докато през 2006 г. делът им е бил близо 30%, а едва 7% са си купили книга в последния месец.

Източник: segabg.com