Единият от родителите отвлича децата зад граница

Държавата ни е била сезирана заради 246 деца, които са били отвлечени от единия си родител зад граница. Държавата ни ще се включи в процеса по установяване на хлапето.

Цифрата е за период от 6 години ­ от 2008 година насам, и включва както молби за помощ от България, така и от чужда страна, която търси свое хлапе у нас. Всички тези искания за съдействие са подавани в Министерството на правосъдието, което е компетентно да се занимае с тях. През 2008 г. във ведомство бе създадено и специално звено, което се занимава с тези случаи. Това съобщи вчера Елина Георгиева, началник-отдел „Международна правна закрила на детето“ във ведомството.

Правосъдното министерство откри вчера информационна кампания за международните осиновявания, родителските права и мерките за закрила на деца в рамките на ЕС. Тя обхваща три направления – родителски отвличания, проблеми около прекратяването на бракове и родителските права и мерките за децата в риск. Информацията за всичко това вече е качена от външно министерство на интернет страниците на нашите

посолства

в чужбина

В момента в правосъдното министерство има 40 молби за родителски отвличания – 29 от тях са от други държави до България и 11 са от нашата страна до други страни, съобщи още експертът Елина Георгиева. Тя обясни, че спецзвеното във ведомството всъщност дава съвети на молещите родители какво да направят и какви документи да подготвят. Решенията дали отвлеченото дете да бъде върнато са на съдилищата ­ в България или в съответната страна. До 30 ноември т.г. ефективно са върнати 6 деца – 4 от тях в чужбина и 2 в България. През 2013 г. ефективно са върнати 10 деца. В преобладаващите случаи молбите са нашата страна да връща деца, а не обратното, обясни още експертът. И друга особеност е, че в 90% от случаите родителските отвличания са в българските семейства, а не от смесен брак.

Процедурите за решаване на казуса дали да бъде върнато едно отвлечено дете не са много бързи – най-кратката е продължила 6 месеца, но е станало в друга държава от ЕС, а най-дългите отнемат повече от 1 г. В правосъдното министерство съветват родителите какво да направят и им помагат, но решението дали да действат е само тяхно, имало е случаи, когато те се отказват, защото процедурата им се вижда дълга и тромава, но това е начинът, обясниха още от ведомството. Ако дете е отвлечено от единия си родител, защото има някаква форма на тормоз, съдът

няма да го върне

на другия родител. Не гражданството, а обичайното местопребиваване е важно за родителските права. Ако децата са в риск, е включен и втори принцип – решаването на проблема на мястото на риска. Например, ако едно българско семейство замине с децата си в друга страна да работят и там те са малтретирани или принудени да просят и крадат, решава не наш съд, а в съответната държава, за да бъде наложена закрила на детето.

При отвличането на деца се разглежда единствено само въпросът къде е живяло детето, как е било прехвърлено в другата държава и трябва ли да бъде върнато, обясниха от правосъдното министерство.
Чужд съд решава за малчуган, живял година зад граница
Чужд съд може да решава съдбата на българско дете, чиито родители са живели поне година зад граница. Така ако български граждани живеят с детето си в друга държава членка повече от 1 година и единият родител се върне с детето в България без съгласието на другия родител, по правилата на регламента това се води отвличане. Това прехвърляне е неправомерно, независимо че детето има българско гражданство и родителят е решил да се завърне в родината си.

Затова България като държава, на чиято територия са доведени неправомерно децата, е длъжна при поискване да осигури връщането на децата обратно в държавата по обичайното им местопребиваване. Процедурата за връщане на децата е еднаква за всички държави ­ членки на ЕС. Така съдът на държавата, в която е прехвърлено неправомерно детето, не разполага с призната от регламента компетентност да издава решения за родителски права. Компетентен остава съдът на държавата преди прехвърлянето на детето.
Регламент на ЕС улеснява получаването на издръжка
Регламент №4/2009 г. на ЕС улеснява получаването на издръжка за дете, присъдена зад граница. В нормативния акт се съдържат правила за признаване и изпълнение на решение за издръжка, постановено или признато в държава членка. Молбите могат да се подават директно до компетентните органи или чрез определения от всяка държава членка централен орган по регламента. За България компетентни са окръжните съдилища и съдебните изпълнители, а централен орган е Министерството на правосъдието.

Информация за централните органи и съдилищата в държавите ­ членки на ЕС, които имат задължения по прилагане на регламента, е публикувана на сайта на Европейския съдебен атлас по гражданскоправни въпроси.

Родителят на дете, български гражданин, който разполага с решение за издръжка на българския съд, но дължащият издръжка родител живее в друга държава членка, може да поиска признаване и изпълнение на решението в другата държава членка по реда на регламента.

Източник: monitor.bg