Доброволният труд не се оценява

При намиране на работа в България за разлика от другите европейски страни, полагането на доброволен труд не се смята за предимство.

Доброволчеството не се цени и от университетите в противовес на всеобщата световна практика кандидатстващите, които са дарили от времето си, да получават предимство при класиране.

Данните са от проучване на нагласите сред действащи доброволци в България, проведено от Българския център за нестопанско право и финансирано от фондация "Чарлз Стюарт Мот". Изследването е изключително представително, тъй като обхваща около 3000 действащи доброволци от мрежите на Информационен портал на НПО в България, Българската хранителна банка, Националния алианс за работа с доброволци, TimeHeroes и малки доброволчески групи.

Няма национално представително проучване или статистика за реалния брой на доброволците в страната, тъй като много инициативи остават скрити за медиите. Въпреки това може да се каже, че най-разпознаваемата доброволческа дейност е подпомагането на пострадали хора при бедствия. Следват даряването на пари, дрехи, храни, кръводаряването, набирането на пари за различни цели.

Най-активни са привържениците на екологични каузи, показва проучването. Доста често доброволци стават и религиозни хора, известни личности, ученици, студенти. Политик и доброволчество са несъвместими понятия според анкетираните. Най-съществената причина за малкия брой доброволци в страната е "отчуждението и липсата на съпричастност между хората", както и чувството за загуба на време. Семейната среда също не насърчава даряването на общополезен труд. Над 90% от анкетираните са заобиколени с доброволци, най-често част от собствения им приятелски кръг. Една трета имат съмишленици в семейството. Много малка част споделят, че няма доброволци в тяхното обкръжение. 25% от попитаните съобщават за негативни реакции на околните. Училището и семейството са натоварени с най-големи очаквания за възпитаване на доброволчески дух в подрастващите. В много по-малка степен такива очаквания има към медиите и църквата.

Най-често доброволци се активират, когато акциите са насочени към оказване на помощ на деца и младежи. Други мотивиращи сфери са социалните дейности, културни събития и екология. Сходно е нивото на участие в доброволчески дейности, свързани с природни бедствия и кризисни ситуации, дейности в общността/квартала и грижата за животни. Под 10% от анкетираните помагат на болни или възрастни хора и на бежанци и мигранти.

В предоставената възможност анкетираните сами да посочат сфери, в които най-често полагат доброволен труд, доминират две направление: кръводаряване в отговорите на мъжете и кърмене и майчинство в отговорите на жените. Мъжете се включват много по-често в дейности, съпътстващи бедствия/кризи и спортни събития, а жените много по-често участват в различни социални дейности, дейности с деца и младежи и грижа за животни.

ВИРТУАЛНО

Доброволчеството все повече се случва през виртуалното пространство и придобива все повече международен характер. Създаването, поддържането и участието в тематични групи в социалните мрежи често е съпътстваща дейност или само по себе си реална доброволческа инициатива.

Източник: segabg.com