Археолог изразява индивидуалността си с вратовръзки

Археолог е събрал над 300 вратовръзки, без да се броят официалните. Той е един от най-уважаваните нумизмати у нас и е с името доц. Константин Дочев.

Ексцентричната страст на учения, който ръководи филиала на Археологическия институт с музей към БАН в старопрестолния град, са аксесоарите с анималистични сюжети.

Казва с усмивка, че моралният кодекс на професията му не позволява да притежава каквито и да било старинни колекции. Затова лека-полека започнал да трупа вратовръзки и да ги търси в магазините със същата страст, с която изравя тайните на средновековната крепост Трапезица.

“Такава страст имах още като бях ученик в Строителния техникум в Търново. Тогава той беше едно от най-престижните училища, но беше и с най-строг режим. Ходехме с вратовръзка, куртка, шапка, вензели и т.н., но вратовръзките бяха едни много скучни - тесни, черни, с много малки възелчета. Все пак да не забравяме, че това е 1967-68 г., когато младежта в цяла Европа напираше за промяна, рокмузиката навлезе и решихме малко да се противопоставим. Започнахме да слагаме вратовръзките на бащите си още отпреди 9 септември. Аз слагах тази от венчалния костюм на баща ми”, спомня си Константин Дочев.

Приятелят му в техникума Веселин Комитов, който пък е от стар габровски род, имал много красиви вратовръзки, с които двамата гимназисти не пропускали да демонстрират личния си бунт и индивидуалност. “Бяха цветни, но все пак тъмносини, тъмнозелени и тъмнокафяви.

С много големи възли и ни стигаха до средата на корема, приличахме малко на Флинстоун”, връща се в ученическите години археологът.

Дочев носел вратовръзки и като студент, макар да имал много дълга коса. Съчетанието будело голямо учудване сред колегите и преподавателите му.

Истински обладан от животинските мотиви върху връзките обаче бил през 1997 г., когато става депутат от ОДС в 38-ото народно събрание.

“Правеше ми впечатление, че Венци Димитров от ОНС всеки път беше с много хубави вратовръзки с животни. И веднъж го питах: “Абе колега Димитров, откъде намирате толкова интересни вратовръзки?” “О, аз, като ходя в чужбина, ги купувам по за 1-2 долара, или пък ми ги подаряват”, разкрил Венци Димитров.

Първата и най-скъпа находка на доц. Константин Дочев е от известна къща за мъжка мода - жълта на диви патици. “След това постепенно взех да обогатявам колекцията си, без да имам цел да натрупам количество. Гледах да няма ден да се повтарям с една и съща риза и вратовръзка”, спомня си законодателния период археологът, който е сред инициаторите за връщане Деня на Независимостта в празничния календар.

Оттогава досега е натрупал 8 закачалки с пиленца, прасета, американски катерички, таралежи, щурци, камили, коне, кучета, даже Духа от анимацията за Аладин и Тазманийския дявол. “Имам цяла серия за подчертаване на мъжествеността и мъжкото либидо - символът е петелът. Нямаше как да откажа да си купя и вратовръзка с всички купюри на евробанкнотите”, обяснява Константин Дочев. Твърди, че повечето му вратовръзки не са скъпи, нито са от чиста коприна, но привличат внимание.

“Когато ги слагам, винаги има една лека закачка, стига ответната страна да има чувство за хумор. Някои ще кажат, че това е инфантилност. Но все пак аз работя в сферата на археологията, нумизматиката и хералдиката и знам, че от древни времена всяко изображение, преплетено със съответните допълнителни мотиви, има дълбок символизъм”, разкрива философията Дочев.

За портрета като областен управител на Велико Търново (2000-2001) избрал синя вратовръзка на дискретни жълти слонове, защото те са символ на власт, на сила, а също така и на определена политическа партия в САЩ.

“Областният управител е овластен, както през Средновековието кръстофилактите, кефалиите, дуковете, севастократорите. Неговите правомощия и сила трябва да бъдат изразени чрез определен символ - слонът е голямо, мъдро животно”, обяснява избора археологът.

Студентите му от Великотърновския университет са се научили да четат по вратовръзките какво е настроението на техния хоноруван преподавател. “Предупредил съм ги, че ако се появя с вратовръзка с лъвове или с тигри, трябва да внимават, значи съм ядосан”, споделя доцентът.

Рядко, когато е в по-особени състояния на духа, си слага възел на джобни часовници. Напомнял му как започва най-известният албум на “Пинк Флойд” с тиктакането на часовник и че никой досега не е превъзмогнал фактора време. “Само ние, археолозите, и лекарите, знаем какво е време, но то е нещо непонятно”, вярва Константин Дочев.

“Моите колеги археолози обикновено са по къра, къде ще ти слагат костюм и вратовръзка. Свикнали са да се обличат спортно, докато в университета в последните години носят хубави костюми, но не бих казал хубави вратовръзки. Така че и колегите се взират. Знаят, че когато има часове, чичо Косьо ще се появи с нова вратовръзка.

За всеки ден от годината имам различна”, признава Дочев. Той обаче не може да връзва добре вратовръзки. Предпочита класическия двоен възел, но обикновено го прави дъщеря му.

“Уиндзорът” много ми харесва, но не мога да го правя, защото аз съм много висок човек и е много смешно да видиш хубав костюм, а вратовръзката къса - стига до шкембето, като на Попай моряка. Всеки мъж, който иска да носи вратовръзка, трябва да знае, че върхът ѝ трябва да опира до колана, ама не да си вдига гащите нагоре като водолаз, а да прецени връзването и дължината”, съветва ценителят.

Казва, че ще направи опит да разстели някъде колекцията си, за да се види колко километра вратовръзки има. Мечтае за вратовръзка с четиримата от “Бийтълс”, с каквато видял журналиста Петър Волгин. После със същата забелязал композитора Хайгашот Агасян на юбилея му. Питали го за нея, а той обяснил, че се е сдобил с голяма мъчнотия.

“Мога да направя една размяна. Каквото имам и ми се повтаря, да го заложа, за да имам такава с “Бийтълс”, казва с копнеж доц. Константин Дочев.

Източник: 24chasa.bg