Стигнахме дъното по независимост на българския съд

Европейската комисия потвърди очевидното, че българският съд е стигнал дъното на европейската класация по независимост. От Брюксел вчера обявиха трето Информационно табло за правосъдието в ЕС потвърждава отчайващото състояние на българската съдебна система, която дели със Словакия последното място по независимост.

Такива сравнителни анализи се правят от 2013 г. и служат на годишния процес на координация на икономическите политики в ЕС, известен като европейски семестър. "Заедно с оценките за отделните държави Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието помага да се идентифицират потенциални слабости и да се насърчат държавите членки да провеждат, където е необходимо, структурни реформи в областта на правосъдието", се казва в съобщение на ЕК.

Румъния, с която България се сравнява най-често заради годишните доклади по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), се е откъснала от нея напред благодарение на зачестилите присъди за корупция на високо равнище. През 2012 и 2013 г. двете държави са имали близки показатели по независимост на съдебните системи, но през 2014 г. Румъния е изпреварила Унгария, Испания и Словения, докато България е слязла още по-надолу и се е изравнила с последната - Словакия, която не е променяла показателите си. Тенденцията към влошаване у нас означава, че догодина страната ни еднолично може да заеме последното място, като се представи по-зле и от Словакия.

Таблиците обаче не казват всичко и затова Информационното табло препраща към Работен документ на ЕК за анализ в дълбочина на макроикономическите дисбаланси в 12 държави, включително и България, определени като проблемни. Той е с дата 26 февруари и ще послужи за изготвяне на специфични препоръки за всяка от визираните държави. В тях има раздели за функционирането на съдебните системи, като за България първата констатация е, че "корупцията продължава да представлява траен проблем, който потенциално възпира инвестициите и вреди на качеството на правителствените услуги".

Потвърждават се изводите от последния доклад по МСП от януари 2015 г., че в България се наблюдават "липса на цялостна стратегия и координация, институционални слабости и слаби резултати, що се отнася до постигането на окончателни присъди в съда, особено в случаите на корупция по високите етажи на властта. В случаите на конфликт на интереси все още не се извършват последователни проверки и не се налагат възпиращи санкции."

Забелязана е и хроничната слабост на държавата да прави реформи на хартия, които след това не прилага: "През март 2014 г. бяха приети стратегии за развитие на администрацията на публичния сектор и електронното управление. Въпреки че стратегическата рамка е създадена, все още няма достатъчно забележими резултати в полза на гражданите и фирмите. Не са предприети действия за подобряване на професионализма и израстване в кариерата въз основа на заслугите в публичната служба. България е една от последните държави от ЕС, които направиха правителствените си услуги достъпни по интернет по лесен за използване и прозрачен начин."

Още по-тревожно е, че промяната на законите води не към подобрение, а към влошаване на бизнес средата. "Българското законодателство в областта на обществените поръчки и неговото прилагане продължават да будят тревога. Сложната правна среда и нейните многобройни изменения породиха липса на правна сигурност. С промяната на Закона за обществените поръчки през май 2014 г. положението допълнително се влоши", пише в работния документ.

Прекият резултат е не просто пропадане в класациите на ЕС, а загуба на пари от еврофондовете, установява документът: "Тези трудности доведоха до нередности, които са съществени причини за забавянето на изпълнението на проектите по структурните фондове за периода 2007-2013 г." Общият извод е, че "качеството и независимостта на съдебната система остават предизвикателство" пред България.

По тази причина в Доклада за глобалната конкурентоспособност за периода 2014-2015 г. България се нарежда по независимост на съдебната власт на 126-о място от общо 144 държави, на 124-то място по ефективност на нормативната уредба за уреждане на спорове и за оспорване на нормативни разпоредби и на 110-о място по защита на правата на собственост.

Източник: segabg.com