Платени показания в съда струват между 10 и 15 хил. лв.

Между 10 и 15 хил. лева струват едни платени показания на свидетел в съда по наказателно дело, като срещу тази сума свидетелят трябва да оневини виновен или обратното - да обвини невинен.

Сумата е определена от ромски бос, живеещ в близък град до София. Той е превърнал намирането на

кoшаревски свидетели

в доходоносен бизнес, разказаха разследващи пред “Монитор”, чиито дела са били провалени от платените свидетели.

“Въпросното лице взима пари от обвиняемия и му намира човек, който да свидетелства в негова полза. След време обаче иска още пари, за да продължи да лъже пред съда. Ако обвиняемият откаже, то свидетелят си променя показанията. Тогава цената е двойна, за да си ги оттегли”, обясниха схемата представители на държавното обвинение. По време на дела те са пращали копие от протоколите на компетентните органи, но до присъди за лъжесвидетелстване така и не се стигало. В най-лошия случай се налагал повторен разпит на свидетеля.

Според запознати голяма част от очевидците по тежки наказателни дела срещу големи организирани престъпни групи са облагодетелствани по един или друг начин от показанията си.

“Част от тях са от престъпния контингент и го правят, за да им се размине някое наказание, други го правят за пари, а трети от страх. Дори обаче да се ползват с някакви протекции от държавата, ако не са в специална програма, то те са изложени на голяма опасност”, обясниха запознати.

В края на миналата година прокурорски свидетел срещу кървавата банда на Йосиф Йосифов-Йоско Костибродския

бе разстрелян в столичния квартал “Банишора”.

53-годишният Хрисим Хрисимов е втората жертва, накарана да замълчи с дъжд от куршуми, след като през май 2014 година в Своге бе убит Красимир Гочев-Шмид.

Стрелбата срещу Хрисимов отекнала между блоковете на ул. “Ген. Иван Чернаев” късно - около 22 часа вечерта. На атентата не е имало преки очевидци. По делото “Килърите 5” Хрисимов е бил разпитан като свидетел на 19 ноември 2014 г. в спецсъда. Преди това е давал показания срещу същата група и по делото за отвличането на шефа на “Руен” Стефко Колев. По него Йоско и хората му бяха оправдани. През лятото на 2003 г. след убийството на Филип Найденов-Фатик Хрисим също давал показания. Тогава полицията стигна до него и той се съгласи да свидетелства срещу групата на Йоско Костинбродския. Беше разказал, че са му платили като подставено лице да наеме къща в Банкя.

В договора като наемател записал измислени имена - Васил Илиев. В гаража на къщата бе открит джип “Мерцедес” с автомат “Калашников”, с който се предполагаше, че е стреляно по Фатик.

Първият свидетел срещу Йоско Костинбродския - Красимир Гочев-Шмид, пък бе разстрелян на 20 май миналата година. 34-годишният мъж бе покосен от изстрели от автомат “Калашников” малко след 22 часа пред дома си в Своге.

4 месеца след убийството бе задържан Михаил Туцов-Вандала. Той е обвинен, че разстрелял Шмид по поръчка на криминална структура.

Бивш шеф от НСО командва Бюрото

Бюрото за защита на свидетелите се ръководи от бившия зам.-началник на НСО полк. Калин Иванов. На 26 февруари м.г. той напусна службата за охрана заедно с нейния началник бригаден генерал Тодор Коджейков. От НСО съобщиха тогава, че двамата ръководители са подали оставки по лични мотиви.

Калин Иванов е бил личен гард на политици и управляващи.
Тренират като командоси

Служителите в Бюрото за защита на свидетелите тренират за добра физическа подготовка, която е необходима за охраната на застрашените лица, твърдят информирани източници. Числеността на работещите в бюрото също е класифицирана информация. Не е ясно и къде се намира то. В обществена поръчка от миналата есен за доставка на фитнес оборудване и аксесоари за тренировки е посочен адресът на бившата сграда на столичното следствие на ул. „Майор Векилски“ до Софийския затвор.

Ако доставката е осъществена, служителите на бюрото имат на разположение боксови чували, бягащи пътеки, гребни тренажори, лостове, тежести за щанги и дъмбели, гири, преса за гърди, портален скрипец, лежанка, пейка за коремни преси, както и електрошокови пистолети, които работят при температури от -20 до 50 градуса.

За работата си бюрото разполага и с коли с висока проходимост.
И Темида може да осигурява защита

Йоско Костин­бродския е в неизвестност от месеци.

Свидетел срещу Йоско бе разстрелян ден преди да даде показания в съда.

Съдът също може да осигури охрана на свидетели, когато те поискат това. В случая обаче става въпрос за хора с явна самоличност. Последният пример за това е от края на януари т.г., когато ромският бос Кирил Киров-Японеца поиска от спецсъда охрана с мотива, че се страхува да не бъде застрелян.Той е свидетел срещу бандата на Йосиф Йосифов -Костинбродския за отвличания и убийства, известна като „Килърите 4“. Според обвинението Йосифов и Ивайло Симеонов-Богьовеца се стреляли по мерцедеса му от мотор през 2003 г. „Искам охрана. Страх ме е да не ме застрелят като Баретата отпред на входа на съда.

Най-отговорно заявявам, че няма да се явя тук без охрана. Срещу мен има 3 покушения, достатъчно основание имам да се страхувам”, каза пред магистратите Японеца. В залата той получи декларация, в която да заяви, че иска да бъде включен в Програмата за защита на свидетели. Съдът разреши едномесечна охрана на Японеца и на следващото заседание той се появи придружен от полицаи. Отпред и отзад на мерцедеса му се движеха две полицейски астри, а униформени служители на МВР осигуряваха сигурността на Киров.

В началото на февруари т.г. пък основният свидетел по делото „Килърите 3“ срещу пернишката група за мокри поръчки Станислав Ангелов-Сиси заяви в спецсъда, че е заплашван и отказа да дава повече показания, след като в 6 предишни заседания направи това. Сиси излежава 30 г. присъда в Софийския затвор за 4 убийства. „Не желая повече да давам показания. Не желая повече да бъда призоваван. Моля да ме отстраните от залата и да ме глобите, ще си понеса отговорността. Имам проблеми извън залата, те се смеят тук, но вече имам неприятности”, заяви Ангелов. Освен това обясни и че съпругата на единия от 12-те подсъдими му предложила пари, за да промени показанията си. Тогава прокуратурата поиска да му бъде осигурена защита с мотива, че е изключително важен свидетел, както и да се изясни какъв е натискът върху него. „Мога да кажа само пред съдебния състав защо не искам да говоря повече“, заяви Сиси.

Суперсекретна служба пази свидетелите

Охрана се дава 3 дни след предложението

Броят на лицата, които се пазят, също е тайна

Суперсекретната служба Бюро за защита на свидетелите към главния прокурор пази хората, които съдействат на разследващите за разкриването на тежки умишлени престъпления. Абсолютно всички подробности за нейната работа са тайна.

Секретен се оказва дори броят на свидетелите, за чиято сигурност бюрото се грижи, по разследвания на какъв вид престъпления помагат тези свидетели и от кои градове на страната са, както и има ли защитени свидетели, изпратени в чужбина.

„Бюрото за защита не може да отговори на нито един от въпросите ви, защото това е

класифицирана информация

с оглед на защитата на свидетелите“, съобщи за „Монитор“ говорителят на главния прокурор Сотир Цацаров Румяна Арнаудова.

Структурата беше създадена през миналото лято с изменение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Той урежда условията и реда за осигуряване на специална защита от държавата на застрашените свидетели по разследването на тежки умишлени престъпления, както и на пряко свързани с тях хора. Условието един човек да стане защитен свидетел е неговите

показания, обяснения или информацията

да са от съществено значение за наказателното производство. Специална защита могат да получат свидетели, частни обвинители, граждански ищци, обвиняеми, подсъдими, вещи лица, поемни лица, осъдени и свързани с тях – възходящи, низходящи, братя, сестри, съпрузи или хора, с които се намират в особено близки отношения. След включването им в Програмата за защита на свидетели те могат да получат физическа охрана, охрана на имуществото, временно настаняване на безопасно място, промяна на местоживеенето, на работата, на училището или преместване в друг затвор. Пълната промяна на самоличността е най-крайната мярка, когато друга не би дала ефект. Мерките за защита може да се прилагат заедно или поотделно, временно – докато има причина за тях, или постоянно. Обработването на лични данни на защитените лица е държавна тайна. Сътрудниците на разследването и на правораздаването могат да получат освен защита социална, медицинска, психологическа, правна или финансова помощ. Средствата са от бюджета на съдебната власт.

Физическата охрана може да бъде денонощна, за определени часове или за определени случаи.

Въпреки законовата възможност тайните свидетели не са много

научи „Монитор“ от свои източници. Основното притеснение е разкриването на тяхната самоличност. В малка държава като България, където все изтича информация отнякъде в някакъв момент, всичко се знае, коментираха пред вестника хора от кримиконтингента. Не е тайна, че основните свидетели при разплитането на тежки престъпления в организираната престъпност са „пропели“ хора „отвътре“.

Усилията да бъдат защитени ефективно защитените свидетели наложиха предишната структура – специализираният отдел „Бюро по защита“ в Главна дирекция „Охрана“ към министерството на правосъдието, да бъде преобразувана в Бюро по защита при главния прокурор. Контролът върху него се осъществява от Съвет по защита на застрашените лица. В него влизат министърът на правосъдието, вътрешният министър, представляващият ВСС, председателят на ВКС, главният прокурор и председателят на ДАНС. Съветът по защита заседава в 3-дневен срок от постъпването на предложението за защита на свидетел. Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове и са окончателни.

Включването в Програмата за защита на свидетели се прави по предложение на окръжния прокурор, а в съдебното производство – на съдията-докладчик, до главния прокурор. Предложението се прави служебно или по искане на застрашения, на разследващия орган, на наблюдаващия прокурор или шеф на затвор.

Източник: monitor.bg