Делото „Килърите 3” започна да прилича на уестърн

Много от наблюдаващите съдебните заседания по делото Килърите 3” отдавна имат чувството, че делото се бламира, като основният свидетел на обвинението – серийният убиец Станислав Методиев-Сиси, отказа предложението да стане защитен свидетел, както и изобщо да дава показания и да отговаря на въпроси на защитата. В същото време той продължи да говори противоречиви истории пред медиите.

На мартенските заседания на спецсъда пък някои от другите свидетели се отказаха от показанията си. Те в прав текст заявиха, че „не са казвали нищо от това, което се чете в полицейските протоколи”?!? Така делото „Килърите 3” започна да прилича на уестърн – живите твърдят неща, които помнят само… застреляните мъртви.

На заседанията през месец март в съда са разпитани интересни свидетели. Като например брата на Теодор Неофитов-Ханс – Неофит Неофитов. Той твърди, че загубил връзка с брат си през 2006-2007 година, след което го извикали и му показали череп, за който експерти по ДНК се произнесли, че е на Ханс. След прочитане на показанията на Неофит Неофитов от 2013 г., в залата е разпитана и майка му Василка, която пък твърди, че последната среща с убития й син е била през 2008 година.

Разпитан е и шофьор на Райко Кръвта на име Иван Илиев. На въпрос дали някой от подсъдимите по делото се е занимавал с черно тото, той отговаря, че не е чувал такова нещо за никого от тях, но знае, че Сиси се е занимавал с черно тото, с лихварство и с убийства. Илиев разказва, че се познава със Станислав Методиев още от дете. Двамата карали колелета заедно. На въпрос дали е чувал за някакви здравословни проблеми на Сиси от малък, Илиев отговаря, че той имал нещо като епилептични припадъци. Оплаквал му се често, че не може да спи и Илиев го водел по доктори, а пък то

„как ще спи, като всеки ден прави по едно убийство?!”

е коментарът на свидетеля, с добавката, че Станислав вече нямал никакви приятели. На въпроса за връзката между Сиси и Ханс, Илиев отговаря, че знае, че Методиев бил кум на сватбата на Неофитов и че двамата се карали за пари. Най-интересната част от разпита е, когато на въпрос имал ли е той лично комуникация с Ханс след изчезването му, Илиев отговаря, че Ханс му оставил един номер, на който след като той го търсел без резултат, след 2-3 месеца от същия телефонен номер му се обадил… Сиси!?!

На въпроса на Илиев къде е Ханс, Сиси му отвърнал, че сигурно Румен /Алф/ е виновен за изчезването му, защото с Шатката ходили някъде и Ханс бил видял нещо, „което не е трябвало да вижда”: „Осра се от едно смешно дело и кой ще му има доверие на него /на Ханс/ занапред?!” – обяснил Сиси.

В нощта на разстрела на Райко Кръвта Илиев бил с него
на заведение в Перник. На тръгване Райко му казал, че ще отиде да се разходи по улицата, а Илиев тръгнал да изкара колата. Отишъл с нея до хотел „Струма”, където открил Кръвта да лежи прострелян на земята. На въпрос дали знае да е имало заплахи за отвличане на сина на Райко – Марио, Илиев отговаря, че даже го били викали по този повод в полицията в Перник.

В края на разпита Илиев признава, че не знае какви показания е дал първия път, защото не ги е чел – бил ги подписал, понеже останал с впечатлението, че разпитващите го „бързали да ги занесат някъде”. След прочитането на протоколите от онзи разпит, свидетелят каза пред съда: „Мен ме е срам от тези показания! Не съм виждал никой да продава наркотици, нито Райко и бай Васо да са влизали голи в банята. Как може да се случват такива работи?! И вие да сте на мое място и да ви четат сега тези работи, които все едно извънземните са ми ги казали… Много работи говорихме с разследващите, но аз не знам как са описани по този начин в протокола!..”, заключава на финала Иван Илиев и казва, че се разстроил от това, което чул.

В първия разпит Илиев казал, че за последно е видял Ханс на 28 февруари, а пред съда заявява датата 28 януари. „Аз нямам представа какво е престъпна група. За престъпления единствено Сиси е говорил пред мен. Не съм виждал никой от тези хора /подсъдимите/ с оръжие. Не е вярно това, което е записано в разпита ми, че Райко ми бил дал да го скрия!…”. Така, объркан и отричащ се от показанията си от първия разпит, дълбоко разстроен си тръгва от съда свидетелят Иван Илиев – шофьорът на Райко Кръвта.

На следващото заседание спецсъдът разпитва свидетеля Асен Китанов-Психото. Той започва с това, че е бил разпитван за „много убийства”. Китанов е словоохотлив – знае всичко за всички: и за бай Васо, и за Райко Кръвта, и за Мотореца, за Ханс, за Хайо и пр. Не познава единствено Сиси – него го видял за пръв път на делото си като защитен свидетел. Иначе, при всяко излизане от затвора, е бил навсякъде, където са били героите от сагата. Като Батман! Сам отваря темата за убийството на Хайо. Самият той му обяснил, че Бай Васо бил дал 50 000 лева на Ханс да го убие. Пак

Бай Васо бил „закарал пушката да убият Жоро Илиев”

„Мен ме осъдиха за стрелба по Бай Васо – казва Китанов – , но по принцип всички знаят, че има едно момче Боби Минета, дето два пъти той го е стрелял и се кри 4 години в Испания. Сега се появи спокоен, защото аз съм осъден…”.

Китанов прехвърля на „бандата на бай Васо” убийства, разпространение на наркотици, черно тото и проституция. Йерархията в бандата, според него, била такава: „Най-отгоре си е Райко, Бай Васо, Милчо /Петров/ и Румен /Алф/”. След смъртта на Райко, Милчо излязъл на преден план и за „вярна служба” Бай Васо му бил подарил дискотеката „Че Гевара”. Според Китанов, групата на Бай Васо била покровителствана от прокурор Камен Ситнилски и пернишкия бопаджия Роберт Петров.

За смъртта на Райко Кръвта сочи Пупи, който също вече не е между живите. Хайо се хвалел, че „има частно гробище”, но му предложил на него да застреля Генчо Пчелата от Кюстендил срещу 10 000 лева…

След цялото словоизлияние на Психото, на въпрос от защитата: „На колко от нещата, които разказахте, сте присъствали?”, Китанов отвръща: „Аз не съм казал, че съм присъствал!”, и допълва: „На нито един от случаите на убийство не съм присъствал. Не съм присъствал на сделки с наркотици”. На въпроса колко пъти е лежал в затвора, Психото отговаря нервно с: „Аз не съм Главна дирекция !… Лежал съм 99-а, след това 2000-а съм бил навънка. 2001-ва до 2006-а съм лежал. След това чак 2007-а – там бях направил няк`ва катастрофа – 2-3 месеца лежах, някакви такива, и сега от 2009-а съм заключен”.

На всеки по-конкретен въпрос отговаря, че е научил еди-какво си от някой друг, който „вече го няма”…

Китанов казва, че случайно се е запознал с Бай Васо, а пък с Райко се запознал при едно свиждане на Райко с друго момче, пак случайно.

В края на разпита, след като се изкарва компетентен по всички убийства, без да е участвал в тях, Китанов прави интересен разбор на събитията: „Бай Васо пред мен не е извършвал престъпна дейност, не съм виждал лично. Милчо Петров не съм го виждал лично да извършва някакво престъпление, пред мен не е, а съм чувал…”?!?… Същото твърди и за други членове на „бандата”. Тоест – на финала се оказва, че всичките му свидетелства почиват на махленски приказки между криминогени с имена-прякори…

Дотук, след като Станислав Методиев-Сиси отказа да отговаря на въпроси на защитата, а Асен Китанов-Психото отговаря охотно, но твърденията му са преразкази от думите на други хора, държавното обвинение е в пълен цайтнот да докаже съществуването на организирана престъпна група, а защитата, обратното – да докаже невинността на подзащитните си. В крайна сметка всеки от тези „герои” има своя „история”, но че покрай нея всички те взаимно са си изграждали митове, е факт.

Особено интересен е разпитът на свидетеля Христо Бошняков, който е бил съсед на екзекутирания Ханс и пряк свидетел на едно от убийствата на Сиси – на Биляна. Твърди, че познава серийния килър много добре още от тийнейджърска възраст. По показанията на Бошняков, Сиси му бил казал, че „предполага, че Милчо е убил Ханс”. Припомняме показанията на Илиев, според които пак Сиси пробутва друга версия, и в същото време у него е телефонът на „изчезналия” Ханс. Бошняков казва, че не бил чувал за конфликт между Милчо и Ханс.

Повече от чудовищно е описанието, което прави пред съда на убийството на Биляна

на която Сиси присвоява апартамента в София: „Убийството той /Сиси/ го извърши в колата. Аз карах колата, тя се возеше зад мен, той се возеше до нея и я гръмна, предполагам, че в главата, защото иначе тя щеше да изпищи или нещо такова. Само започна да рита по седалката. Аз още при самия гръм спрях, набих спирачки и колата спря. И той след около 5-6 секунди още един изстрел се чу и вече всичко замлъкна. „Слизай от колата!”, на мен ми каза. Той /Сиси/ слезе отзад, където седеше, и първо наведе главата й надолу над седалката, каза ми да се кача до нея на неговото място и се качи той да кара. Аз буквално не знаех къде се намирам въобще. Той постоянно ми говореше: „Страх ли те е? Да разчитам ли на тебе? Не се притеснявай, това е нещо елементарно!”. След това Бошняков описва изхвърлянето на трупа по следния начин: „Хвана я за дрехите и я хвърли на земята. Каза ми: „Хвани я за краката!”. Пренесохме я до гората. Да, помагах…”. На въпроса на адвокат от защитата карали ли са се Сиси и Биляна, преди да я застреля, свидетелят Бошняков ни хвърля в оркестъра с думите: „Даже напротив – смеехме се, говорихме си!”…

Припомняме, че Станислав Методиев-Сиси се опита да припише това убийство като поръчка на групата. Какъв обаче би могъл да бъде мотивът на групата да убие Биляна, когато единствена полза от смъртта й има Сиси – за да придобие софийския й апартамент.

Като изключим това реално свидетелство за смъртта на Биляна, болшинството показания на свидетели по „Килърите 3” са само наужким от „първо лице”. Отделно от това, всеки от тях има личен мотив да се предпази и прави това, като хвърля вината на останалите. Известно е защо Сиси и Психото гонят карез на Бай Васо и Милчо Чироса – лежат в пандиза заради тях.

Човек се чуди къде ще му излезе краят при толкова много и различни „преразкази” на едни и същи събития, при всеки разпит – различни. Факт, че повечето свидетели, които не отказват да говорят пред съда, се отричат от протоколите на първите си разпити…

Източник: perniktoday.net