Село Шипочано е на 14 км. от Кюстендил, като три пъти дневно през селото минава автобус, а докторът идва във вторник. Кръчмата работи, но няма кой да влиза в нея.
Хората определят положението като катастрофално:
Няма народ. Преди имаше девет рейса.
Изпразни се селото. Младежи има, но в София, в Перник.
Пенсиите са малки, мъчим се. Работим по двора да изкараме, каквото можем.
Изгониха младежта, а се борят кой да командва.
Всичко рухна. Сега ако се проведе едно селско тържество, няма къде да застанем на сушина.
Вече неработещото читалище е съграждано около 1930 година със събирани и от сурвакарите пари. Местен жител, спасил няколко книги и сравняващ днешните управници с грабливи птици, защото са били унищожени книгите, разказва как са били събирани средствата:
Каквото имаш това даваш на сурвакарите – пипер, месо. После на търг и събират за читалището.
Източник: bnr.bg
iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!
Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!
Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!