Маскарадът Сурва - великолепен, страшен, весел

Мъжете, а от двайсетина години и жените, дълго се подготвят за традиционните карнавални игри по Нова година, наречени Сурва. Те изработват маски - ликове, копанки, зевала с материали познати отколе– дърво, кожа, рога, кости, пера от домашни птици, вълна, плат, украшения, за да стане всеки един от тях “друг”. A понякога е нужно само да нацапаш лицето си.

Всеки участник в маскарада сам изработва своята маска, ”другото си лице”, но има и майстори, които правят маски за свои приятели и близки.

ТРАДИЦИЯТА

В България са познати две разновидности на маскарадните игри - на новогодишните дружини в Западна и Югозападна България и на пролетните кукери в Южна България, в седмицата преди Великденските пости.

Да се маскираш е много стара традиция, за това и маскарадните игри са стари колкото човешкия свят. Те са фолклорният разказ за раждането на реда от хаоса и в миналото са санкционирали прехода от юношество към възрастта на брачноспособните.

Сурвакарите обхождат цялото селище и при влизането от къща в къща участниците в групите“играят” на сватба, а шума от звънците слага ред и с “да бъде!” утвърждават новото начало. Желанието за плодовитост, благоденствие и благополучие.

Някога участниците в сурвакарските дружини са били предимно ергени, но в днешно време участват възрастни мъже, жени и деца. Всеки от тях има определена роля и променена външност. Основна роля при сурвакарите се отрежда на водача / билюбашия /.

Много важна е групата на сватбата – преоблечени мъже, играещи ролята на обредни лица от традиционната народна сватба, както и групата със звънци около кръста. Звънчарите са облечени с кожи или са покрити с разноцветни ленти от плат и задължително с маски на лицето.

Маскарадната обредност е част от днешното духовно битие на българите и радва, както участниците, така и тези, които ги наблюдават.

ФЕСТИВАЛ НА СЪПРЕЖИВЯВАНЕТО

Пернишкият Международен фестивал на маскарадните игри е чакан празник . Той е първият за България. Очарованието му е породено от участието в живият разказ за подреждането на света. А тръпката да участваш в нейното разказване идва от оня “вик на кръвта”, който се ражда от света на спомените за всичко било преди нас. Началото на фестивала е поставено на 16 януари 1966 година.

ПЕРНИШКО И СУРВА

Област Перник обхваща високите полета и планините на Средна Западна България. на територия от /20 269,8/ кв.м., като включва шест общини - Перник, Радомир, Брезник, Трън, Земен и Ковачевци. Граничи с областите София и Кюстендил, а на запад с Република Сърбия. Областният център гр. Перник отстои на 30 км югозападно от София.

Населените места са 171 – 6 града и 165 села с около 150 хиляди жители.

В област Перник има 45 сурвакарски групи. В повечето от тях традицията на празника Сурва съществува от “непомнени времена”. Сурва, по думите на участниците, е най-големият празник за местните хора.

Сурва се прави във всички общини на областта, с изключение на община Трън, въпреки че до 30-те години е имало сурвакари в селата Ерул, Милкьовци, Видрар, Клисура, Забел.

В община Перник има 16 сурвакарски групи: гр.Перник- кв. ”Бела вода”, гр.Батановци и в селата Лесковец, Богданов дол, Ярджиловци, Селищен дол, Зидарци, Мещица, Расник, Дивотино, Люлин, Кралев дол, Драгичево, Витановци, Черна гора, Големо Бучино.

В селата на община Брезник групите са 14: Велковци, Слаковци, Гигинци, Ноевци, Кошарево, Долна Секирна, Банище, Сопица, Бегуновци, Непразненци, Станьовци, Ръждавец, Садовик, Ребро. Осем са сурвакарските групи в община Ковачевци: в Ковачевци, Косача, Светля, Ракиловци, Чепино, Калище, Лобош и Сирищник.

В община Радомир групите са седем: град Радомир – кв. Върба и ж.к. “Тракия” / роми / и в селата - Стефаново, Копаница, Радибош, Извор, Друган, Кондофрей

В община Земен има група в гр. Земен и 7 в селата -Пещера, Дивля, Габров дол, Елов дол, Беренде и Горна Врабча.

Автор: Симеон Мильов