Защо съм Атеист?

Днес не е никак модерно човек да е атеист. Демоде е, изтъркано е, признак на културна неадекватност е мисълта, че подобно признание би се приело за алтернативност. Дори не е любопитно, когато някой сподели, че е безразличен към религията, църквата и нейните често абсурдно сковаващи канони. Гледам обаче как целият свят се вълнува от избора на новия папа Франциск – нетърпеливо очакване, нощуване по площадите на Ватикана, празненства и глобална медийна истерия – и си мисля дали е нормално да изпитвам такова непресторено и искрено безразличие към избора на папата. Да, аз съм българин, православен християнин откъм възпитание и формална религиозна принадлежност, а може би и атеист по убеждение. Това предполага, че цялата схема с Франциск не ме засяга особено. Но какво превъзбужда така толкова милиони хора по целия свят? Това вече ме вълнува. И не става дума само за папата и католицизма.

Въпросът може да е наивен, но фалшивото убеждение е далеч по-порочно от смирено разкритото невежество. Та, поради тази причина се опитвам да си отговоря на въпроса: Как е възможно в наши дни, имайки предвид глада, смъртта, демокрацията, военните съюзи, глобализацията, интернет революцията, възхвалявания индивидуализъм и въобще културното препускане, в което всички участваме, та как е възможно в такъв свят да говорим за „духовен баща“? Как е възможно някой съзнателно да приеме такъв восъчен авторитет за влиятелен фактор, при положение че съвсем други закони диктуват онова, което се случва. И се опитвам да си отговоря, въздържайки се максимално от всякакви предубеждения за свития мироглед на католическите веропоклонници например.

Папа Франциск

Да, може би е сензация фактът, че това е първият католически папа, който идва от американските континенти – това си е революция в историята на Ватикана, ОК. Какво друго обаче? Много са вярващите, особено сред латинските народи, които питаят почти средновековно страхопочитание към църквата. Може би още вярват, че тя е Божи храм на Земята, а нейните представители Негови наместници. Хм, ако прекарат няколко седмици в България, чистосърдечното споделяне на подобна идея може да ги вкара в лудницата от разочарование. При нас е друго. В тази графа ние доста сме изпреварили редица други по-консервативни в религиозно отношение страни, тъй като българската народопсихология хем почита Бог и изповядва възпитанието, което християнската религия внушава, хем все повече пренебрегва „административните“ представители на вярата на земята. Последните спомогнаха безкрайно много за този секуларен скок, впрочем. За това заслужават кредит.

Но пак към папа Франциск и неговото присъствие в глобалната политика. Няма как да не приемем, че ако папата има някакъв авторитет днес, то той би трябвало да има политически измерения. На пръв поглед влиянието на папата е символично в символичния смисъл на думата. Всичко, което ежечасно се случва, крещи, че справедливостта е рядко летливо състояние на обществен ред, което е възможно само в толкова краткотраен вид, колкото е необходим, че да се развенчае митът за нейната задължителност. Може би това кара заклетите вярващи да се уповават на Бога и да следват повелите на неговия наместник – надеждата, че някъде, в друго измерение съществува онова, което всички лицемерно пропагандираме и си въобразяваме, че браним в жалкото си земно съществуване. Това мога да го приема за аргумент. Поне съдържа вяра.

Опасявам се обаче, че основният мотив за придържането към обществения морал, популярните ценности и разбира се нормите и поведението, които християнската религия изисква, си остават невежеството, празният рефлексен страх, инерцията на стадото и сдържането от излишно затормозяване, което комфортните вече начертани улеи предлагат.

Та, отново на темата – „Защо съм атеист ?“ - натъкнах се на становище отпреди 110 години, което ме впечатли със своята семпла искреност, освобождаваща сила на осъзнатото разочарование и директност, каквато само девственият ум на млад човек, който обаче е преживял немалко, може да произведе. Иначе аз самият не съм сигурен дали съм атеист, въпреки ледените аргументи на автора на писмото по-долу.

През 1903 г. в Кентъки местният вестник „Blue-grass Blade” поискал от читателите си да пишат на редакцията и да спомогнат за развиването на нова рубрика в изданието, наименувана „Защо съм атеист ?“ - „Why I am an Atheist?”. Скоро пристигнали стотици писма, много от които впоследствие били публикувани във вестника. Повече от век по-късно, през 2011 г., тези писма вече били компилирани в книга със заглавие „Letters from an Atheist Nation”. Тук можете да прочетете едно от тези писма. То е написано от Мини Париш, 23-годишна разведена майка на четири деца, която по-късно става първата жена лекар в Северен Тексас. Забележете, говорим за Тексас, един от най-консервативните щати в Америка.

Защо съм Атеист: Защото ми просветна, че е правилно да бъда такава и след като се порових не открих никакви истински доказателства за божествения произход на светото писание. И тъй като не мога, като изтънчена и уважавана жена, да взема присърце като ежедневен наръчник книга с такъв нисък морал и упадъчно влияние; [книга,] написана от множество свещеници; аз не мога да възприема спасение, което се базира изцяло на сънищата на древните суеверни хора, без никакви доказателства, освен сляпата вяра.

Всичко, което толкова много хора мислят, че произлиза от свръхестественото, както и онези толкова много неща, които могат наистина да смутят средния ум, имат естествена и материална обосновка във функционирането на човешкия мозък; тоест става дума за неща, които не са свързани със слънчевата ни система.

Невежеството към научния труд на себеподобните и към собствената природа на човека поддържа толкова много „мистерия“ във въздуха; а докато се носи тази мистерия, хората естествено ще я приписват на свръхестественото.

Аз съм Атеист, защото знам, че Библията не може да ми помогне, ако разчитам да се уповавам на нея. Опитвала съм и установих, че тя не е достатъчна.

Всъщност, в светото писание аз открих прототипа на Женоубиеца, а и сред основните внушения на Бог е потискането на жената и държането й в неведение.

Аз се считам за привърженичка на Либерализма заради неговите въздигащи принципи и широкия път към свобода на мисълта, словото и питането, който той предлага.

Мини О. Периш
23-годишна
Лионард, Тексас

източник: Letters from an Atheist Nation

Калин Боянов temadaily.bg