Защо се приема свето Кръщение в храма?

Ако разгледате профилите на приятелите си в социалната мрежа Фейсбук ще установите,  преобладаващата част от тях са се заявили като православни, като някои са го го уточнили с думичката ортодокс , но за това – друг път. Кратка анкета показа, че някои от тези, които имат себе си за християни, даже не са кръстени. Оказва се, че в православното си невежество не знаем защо се кръщеваме и какво означава това.

Приемането на свето Кръщение в храма не е просто прищявка, нито мода или суеверие. На кръщението не трябва да се гледа като на прост обред, защото то включва в себе си обещание за живеенe съгласно Божия закон и стриктно спазване на християнските задължения.

Кръщението е първото тайнство, което приобщава към Христовата  Църква всеки човек, пожелал да влезе в редиците на вярващите. То е вратата, която ни въвежда в благодатното царство на Църквата и ни дава достъп за участие в другите тайнства. Кръщението е първото и най-важно условие за постигане на вечния живот. Необходимо е на всеки човек, за да може духовно да се възроди и спаси. "Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." (Ев Иоан 3:5), е казал Сам Господ Иисус Христос.  

За да се кръсти човек, трябва да има истинска, жива вяра в Бога и да се покае за греховете си.

Ако кръщаващият се е невръстно дете, вярата на кръстника и родителите замества вярата на бебето, докато то стане съзнателно.  

Кръщението е учредено от Господ Исус Христос след възкресението Му. Той заповядал на апостолите: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух." (Ев. Мат. 28:19).

За съжаление в днешно време светото тайнство Кръщение се извършва без никаква предварителна  подготовка. Желаещият да се кръсти или да кръсти своето дете идва в храма, записва си час, предупреждават го да носи кърпа и сапун, в уреченото времe – обикновено след литургия и по-рядко преди службата, свещеникът извършва кръщавката, плаща се таксата, дава се кръщелното и с това се приключва. Много често кръстеният не се връща повече в храма, даже когато е приел Кръщение в зряла възраст.

Никой не обяснява на кръстените какви са техните обязаности, а изглежда и няма откъде да научат, защото това е ставало чрез предавене на опита в семейството. А най-важното ни задължение като християни е да пазим православната си вяра в пълна чистота и такава, каквато ни е преддена от Църквата и предците ни още от най-ранните християнски веремена.

Ако искаме да сме добри християни, ние трябва стриктно да спазваме Десетте  Божи заповеди и особено тези за любов към Бога и ближния. Трябва усърдно да се молим, да посещаваме редовно Божия храм, да постим в определените за това дни и поне четири пъти в годината да се изповядаме и да се причастявяме.

Всичко това не е никак трудно и първата стъпка е Кръщението.

Ето някои от действията, които се извършват по време на светото тайнство Кръщение:

Отричане от сатаната, което за съвременното мислене изглежда архаизъм, но то не означава само отхвърлянето на едно същество, а на цял светоглед, основан на гордостта и себевъзнасянето, отделил човека от Бога и превърнал живота му в мрак и ад. Това е отхвърляне на идолопоклонството и суеверието, проникнало в идеите и ценностите на съвременния свят, които заробват живота на човека повече, отколкото идолопоклонството на древното езичество.

Изповядване на Христа: Кръщаващият (или ако е бебе – кръстникът му от негово име), изразява решението си, че се съчетава с Христа и ще бъде верен и ще спазва християнските си задължения. Това решение се потвърждава с произнасяне символа на вярата.

Помазване с елей: Елеят е символ на изцеление, светлина и радост, на живота като пълнота, но и символ на помирение и мир. Той е маслинената клонка, донесена от гълъба на Ной, оповестяваща Божията прошка и помирение с човека след потопа. Свещенослужителят помазва кръстообразно кръщаващия се по челото, гърдите, ушите, ръцете и нозете. Това е пресътворяване на тялото и сетивата на човека.

Обличането в бяла дреха е символ на духовна чистота и невинност, получена в тайнството, и задължение за запазването й. Не се практикува винаги и навсякъде.

Запалените свещи и обикалянето около купела са израз на духовно тържество и радост. Запалените свещи напомнят, че кръстеният трябва винаги да гори духом. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето означава, че той трябва вечно да принадлежи на Христос.

Подстригването на косите е символ на покорство и жертва. Ето първата свободна и радостна жертва, принесена от човека на Бога в започващия нов живот. Косата е символ и израз на красота и власт.

Кръстникът и кръщелникът (когато не е бебе) държат в ръцете си запалени свещи, знак на духовното просвещение и радост, присъстващите - също.

По време на тайнството в храма трябва да се стои благоговейно, да не се реагира шумно, за да се разбере дълбокият смисъл на символите на тайнството.

За да не създават проблеми, кръщаваните възрастни трябва да знаят, че пред св. купел си събуват обувките и чорапите, тъй като трябва да потопят краката си в купела.

По традиция у нас при кръщение се носят пити, бонбони и пчелен мед.  Добре е да се носят за освещаване кръстче или медалион,  икона и молетвеник, които ще ползва кръстеният. На свещеника се подарява кърпа и сапун, а с друга кърпа кръстникът обтрива своя кръщелник.

За Светото кръщение  и необходимостта от кръщението на децата повече може да се прочете ТУК.