Задушница преди Великия пост

Задушница преди Великия пост е днес - ден, отреден да поменем нашите обичани покойници.

На тая събота е Задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Великият пост се започва от понеделник след сиропустната неделя - Сирни заговезни.

Като християни всички ние вярваме във Възкресението на Господа Иисуса. Той затова възкръсна: за да възкреси и нас, да ни дари вечния живот, за който сме създадени.

"Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот подари", възпява Църквата.

Един ден и нашите покойници и всички починали в Христа ще възкръснат за вечен живот, както казва свети апостол Павел в Посланието си до римляните: "Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с него".

Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Светото Писание и Светите Отци ни учат да  вярваме, че веднага след смъртта на телата, душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнателния си живот.

Иисус Христос ясно е казал: душите на праведниците се намират в мястото на радостта, където живеят, чувстват и мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, където разбират ужасното си състояние.

Но с молитвите и благодеянията на живите, ние можем да помогнем на умрелите - на някои -  да получат утешение, а някои дори да бъдат извадени от ада, както ни учи Църквата.

Всичко това е така, защото докато не дойде краят на света, нито праведниците се наслаждават, на истинския рай, нито грешниците са подложени на истинския ад, в който Божията благодат ще липсва съвсем.

Прието е на Задушница живите да посещават гробовете на своите починали близки. За тези, които не могат да направят това, в храмовете се отслужва специално богослужение - Литургия за упокой и Обща панахида, която отбелязваме като Задушница. Преди определения час занасяме в храма това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване (за предпочитане както по време на Литургията за упокой, така и на Общата панахида), палим свещ заупокой.  и да подадем храна на някой нуждаещ се, или да му помогнем с каквото можем.

Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас: да подпомогнем болни, страдащи или изнемогващи, да раздадем дрехи на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата. Та като кажем "Бог да прости покойните ми сродници и споменем имената им, този, който приема, също да се помоли за тях.

Нека направим нещо добро за душите на нашите починали близки!

Дай, Господи, прошка на греховете на всички наши отци, братя и сестри, отишли си преди нас с вяра и надежда за възкресение, и направи вечна тяхната памет.

  По време на богослужението днес за упокой се  чете: 

Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.  Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем. (1Сол. 4:13-17)

Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.
Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.
Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.
Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. (Ев. Иоан. 5:24-30)