За първи път храмов празник на новата черква в Гигинския манастир

За първи път храмов празник отбелза новата черква в Църногорския манастир „Свв. Козма и Дамян”  над брезнишкото село Гигинци. Храмът е на името на св. Силуан Атонски. Българската православна църква чества светията на 11 септември, но всъщност празникът му е в деня на есенното равноденствие – 24 септември.  На този ден през 1938г., след повече от 40 години подвижнически живот, преподобният Силуан почива мирно в Господа.  

За празника в обителта се събраха гости от близо и далеч, както е вече традиция за всяко по-голямо събитие. Богослужбата на всенощното бдение  в навечерието на празника се водеше от игумена на сръбския манастир „Успение на Пресвета Богородица” до село Суково йеромонах Серафим, а празничната св. Литургия – от архимандрит Калист – протосингел на Сливенската митрополи. Хорът подсилиха с песнопенията си монасите от Одранишкия манастир от. Ефрем и от. Пимен и от. Макарийй от Рилската света обител.

 Новият храм беше осветен на 8 май 2011г. от неогово преосвещенство Знеполският епископ Йоан - викария на Софийски митрополит. Основен ктитор на храма е председателят на надзорния съвет на Търговска корпоративна банка Цветан Василев.

Свети Силуан, в света Симьон Иванович Антонов (1866 – 1938 г.), е родом от Лебединска околия на Тамбовската губерния в Русия. На 19-годишна възраст той преживял благодатно видение и тъкмо когато започнал да го забравя, му се явила Пресвета Богородица. След тези преживявания животът му се променил и младежът решил да постъпи в манастир. Само седмица след като завършила военната му служба, Симьон заминал за Атон и през есента на 1892 г. станал послушник в руския манастир „Свети Пантелеймон”. Първото му послушание било да работи в мелницата, но по пътя на своя духовен подвиг той приел старателно вековното правило на атонските монаси.

Скоро той получил от Божията Майка велик и рядък дар: неговата молитва станала “самодвижна”. В същото време младият и неопитен послушник бил подложен на дяволски изкушения. След половин година борба с тях се почувствал изоставен и тежка мъка обхванала душата му. Тогава Сам Господ Иисус Христос му се се явил, за да го насърчи. Младият Симьон принадлежал към рядко срещаните подвижници, които още в началото на своя подвиг получават Благодат, която обикновено се дава на съвършените.

При монашеското си подстрижение през 1896 г. послушникът Симьон приема името Силуан. Нощите си той отдавал на Исосовата молитва – спял седнал по 1-2 часа в денонощие на пресекулки по 15-20 минути. Така в непрестанна борба изминали 15 години.

Една нощ, въпреки всички старания молитвата не се отдавала на монаха. В сърцето си той поискал съвет от Господа и получил отговор да мисли за ада, но да не се отчайва.
Откровението на Господ към преподобния Силуан съдържа кратката формула на вековния опит от християнското подвижничество. Осъждайки сам себе си в ада, приемайки за себе си достойното наказание, без да да губи надежда в Милостивия Господ и посвещавайки Му своите сили и упование, подвижникът получава способността да противостои на собствените си страсти и външните съблазни. Тази формула е ключ към спасението на всеки християнин. Тя води към блаженство, но через болката на покаянието. Води към царствено богосиновство, но через съзнанието за своето недостойнство.

От този момент преподобният Силуан неотклонно поел по пътя на спасението. След още 15 години той достигнал пълно безстрастие. След първото Си откровение, Господ вече го следвал неотклонно. Така постепенно чрез благодатните посещения се променял и характера на молитвата на преподобния Силуан. Той започнал да се моли за света – „за всички от Адама, като за себе си”. От тази молитва се ражда неговото свидетелсво за нерушимата връзка на всеки човек с неговите ближни: „Братът наш е нашият живот”, и неговата убеденост, че любовта към ближния е условие за познанието на Бога: „ В когото няма любов към врага му, в него не обитава Дух Божий”.

След повече от 40 години подвижнически живот преподобният Силуан почива мирно в Господа на 11 септември (24септември) 1938 г. Заболял тежко седмица преди смъртта си, Силуан починал без да прексва нито за миг молитвите си.

Приживе той оставя много свои записки. През 1952г. те са публикувани от неговия ученик архимандрит Софроний (Сахаров; † 1993) в книгата „Старецът Силуан". Тя е преведена на повече от 25 езика ( и на български) и се е превърнала в неоспоримо свидетелство, че и в наши дни има святост.

След 1970 г. стават известни множество случаи на изцеления, станали чрез главата на преподобния, която се пази в манастира „Свети Пантелеймон” в Атон. Част от неговите мощи са в манастира "Св. Йоан Кръстител" в Есекс, Великобритания.

На 26 ноември 1987 г. Светият Синод на Вселенската Патриаршия начело с Константинополския Архиепископ Димитрий официално решава: “Старецът Силуан Атонски да бъде съпричислен към преподобните и свети мъже на Църквата”.

Много монаси наричат св. Силуан Добролюбиви.

На икона изобразяваща откровението на Христос към св. Силуан върху свитък, който той държи е изписана неговата молитва: „ Моля Ти се, Милостиви Господи, да Те познаят чрез Светия Дух всички народи на земята."