Великият пост

„Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден. Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.” Това е стихирът, който се чете днес, в първия ден от Великия пост. 

В същото време св. апостол Павел в своето послание до римляни ни предупреждава:  "Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел" (Рим. 14:3).

Според нормата и канона постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.

Още в Стария Завет има много наредби за поста:

Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди.

Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3Царе 18:4 – 13).

Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител.

Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.

От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва.

Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост, който започва от днес .

Постът може да бъде общ – задължителния и личен –  избран доброволно.

Такъв доброволен пост е тримеренето — първите три дни от многодневния Велик пост се прекарват в пълно въздържание. Той се спазва от онези, които желаят и могат да го издържат.

При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, но  с благословението на свещеника.

Мнозина от постещите  смятат, че постенето трябва да се състои само в отказ от блажни храни. Но това е само едната страна на поста – телесният пост. Сам по себе си е той енедостатъчен без духовния пост.

Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.

Първата седмица на Великия пост, както и последната, се отличава с особена строгост, а богослужението - със своята продължителност.

 След по-строг пост през тази седмица,  на Тодоров ден в събота може да се приеме причастие. Задължително е обаче то да бъде предхождано от искерена изповед, припомни в проповедното си слово вчера  отец Николай Колев, пренастоятелят на пернишкия храм „Св. Иван Рилски”. Всеки сам решава дали да приеме причастие без изповед, но то е като да ти препише лекарят едно лекарство, а ти да си купиш друго, обясни свещенослужителят. 

Седмицата е благодатна за спасението на душите ни и обръщане към Бога.  Леки и душеспасителни пости, за всички, които ги поемат !