Успение на св. Иван Рилски Чудотворец

На 18 август Българската православна  Църква и всички православни християни отбелязват успението на св. Иван Рилски. През 946 година на тази дата, той напуска този свят със смирение, за да остане завинаги закрилник на българите.

Едно отнеговите жития сведетелства: „Като разбра за своето преселение при Господа, се отдаде на молитва, като проливаше горещи сълзи от очите си и коленичил на земята казваше: "Боже Вседържителю, приеми ме, грешния и недостоен Твой раб, и ме причисли по Своята милост към ликовете на Твоите избраници, защото нищо добро не извърших на земята, благий ми Боже! Заради това моля Твоята благост да ми изпрати добър ангел, за да не ми попречат на възхода лукавите духове!" Повика и своите ученици, и много ги поучи като им заповяда неотстъпно да пазят устава: "И подир моята смърт да не страдате безутешно, защото няма да ви оставя, а невидимо ще бъда с вас!" Заповяда им да бъдат прилежни н постническите трудове, всички подред разцелува, причасти со с божествените Христови Тайни, легна на земята, вдигна ръце към небето и като рече: "Господи, в Твоите ръце предавам духа си", веднага предаде духа си в Божиите ръце…

Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Срино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска въраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.

Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната постница", гдето съставил своето "завещание". Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.

Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.

Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България. Особено почитан е и в Пернишкия край. В много православни храмове в този край има изписани икони с неговия образ. В народната памет са запазени много предания, които свързват светията с чудни знамения, случили се в пернишкия край. От 1994г. по решение на Общинския съвет за Ден на Перник е определен 19 октомври когато Българската православна Църква празнува деня на св. преподобни Иван Рилски Чудотворец, защото на тази дата 34 години след смъртта си Божият угодник, когото приживе наричали земен ангел и небесен жител, се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (София).

От 18 октомври 2009г. в пернишкият храм "Св. Иван Рилски" се чази частица от частните мощи на светията. Тя беше донесена тържествено то Рилската света обител лично от игумена Негово Преосвещенство Адрианополски епископ Евлогий, с благословията на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и пълния състав на Светия Синод.