Трети март е и църковен празник

Като официален национален празник и 3-ти март е отбелязан в православния  календар с червени букви – Освобождението на България. Това значи, че следва да го изживеем като празник с необходимите изводи на поука и душевна полза.

На какво най-вече трябва да спрем нашето внимание?

Турчинът не е правил разлика между българи и православни християни. Ние правим това днес. Той е охарактеризирал всички българи като „гяури”, т. е. неверници за мохамеданската религия. В желанието си да ни потуши изцяло, той се е стараел да ни потурчи, да ни погуби вярата, защото е знаел, погубвайки ни вярата – за народността няма да има проблем.

Разрушавайки народностните ни богатства, турчинът не се е свенил да посегне и на духовното ни съкровище. Завоевателят е заточил Светейшия ни Патриарх, унищожил е св. ни Патриаршия, изгорил е всичките ни библиотечни книги, разрушил е църкви, манастири. Многократно е посягал и на светата ни вяра.

Българската православна църква има най-много мъченици през турското робство. В църквите и манастирите обаче, ние сме запазили нашата самобитност и националност. 500 години ние сме били без правителство и държава. Светата ни Църква е била всичко. Тя е запазила вярата, книжовността, традициите, обичаите, езика, името българско. В църквите и манастирите народът ни е търсел опора, защита, училище, приятели. В църкви и манастири се е поддържал огънят на непокорния български дух. От църквите и манастирите впоследствие са изхвръкнали орлетата на свободата и независимостта. Няма въстание без свещеник или монах, няма недоволство срещу турчина, в което да няма пръст българският духовник. Защищавайки вярата си, те са защитавали и българската чест. Предавайки вярата си, те са се считали вече мъртви. Всички знаете „Даваш ли даваш, балканджи Йово”!

Из недрата на българската вяра и Църква са израснали всички титани на духа, които са спомогнали за църковната независимост, донесла впоследствие и политическата.

Църковниците са поддържали идеята за ценността на православната вяра, те са търсили съдействие в едноверците, те са насаждали вярата у народа, че на север имаме по-голям брат със същата кръв, вяра и език, който ще ни помогне да се освободим. Там са пращани нашите таксидиоти за просия, там са провождали децата ни на училище, оттам са се надявали на помощ.

От манастир е излязъл и светецът, който турил началото на новото ни житие. Така че от този ден надире народът ни история да има и бъде народ. Пак църковници я разнасят и разпространяват. Църковници подбуждат цялостното ни Възраждане, та да се стигне до Българския Великден, когато възкръсва Българската Екзархия – олицетворение на целокупния български народ в Тракия, Мизия и Македония.

Българската екзархия упълномощава Драган Цанков и Марко Балабанов да посетят столиците на Великите сили с цел да запознаят правителствата със зверствата при потушаването на Априлското въстание. И когато на Запад ги попитали: „Къде са акредитивните ви писма?” – те отговорили: „Нашите акредитивни писма са опожарените селища, невинната кръв на жертвите и сълзите на българския народ!” И накрая, на сърцераздирателната просба на Българския Екзарх Антим І за помощ и избавление на българския народ, император Александър ІІ собственоръчно резолирал: „Болгарию освободить!”

Трети март е църковен празник, празнуван от Българската православна църква и във времена на забрава. Най-хубавите проповеди са на този ден, най-тържествените молебени са записани на този празник. Народът тогаз е бил църковен. Търсел е Божието благословение. Вярвал е в силата на кръста. Вождове и войници гръмогласно са пеели: „Христос воскресе!”, „С нами Бог!”. Царското и владишкото благословение на изпроводяк е било: „И да хранить вас Господ!” На устата на руските войници  са били църковните слова: „За братий! За светлое дело! За веру Христову! За свободу славян!” А кишиневският епископ Павел като благославя Българското опълчение, изрича: „… Доброволци, българи!... Да ви помогне Господ да поразите врага, а вашите родни братя да спасите от робство, мъка и гибел… Силният в битките Господ да ви даде сила…” И на Самарското знаме стоят думите: „Да воскреснет Бог и разточатся врази Его!”

Какво е Трети март за нас българите в разсеяние?

 Ден на добър спомен, ден на преклонение! Ден, в който трябва да се помолим за всички, дали живота си за вярата и освобождението на Отечеството. Ден, в който да си припомним, че изпепелената от петвековни пожарища българска земя е поселена от народ, който през всички столетия на това жестоко робство е запазил непокварено свеж, изумително млад и активен своя народностен характер, своята православна вяра, своя борчески съзидателен дух. Народ, който под светото човешко слово „Свобода” прибавя и клетвеното „или смърт”. Народ, който е готов и достоен за своя Трети март.

Така че, Трети март е светъл ден за нас вярващите. Ден, който трябва да се помни с ежегодно отбелязване и тържества. Ден, в който да изпеем, „Вечная память!” за всички воини, български опълченци, български поборници, български будители и строители на Отечество България.

Автор: митрополит на САЩ, Канада и Австралия Йосиф

 Източник: Двери