Св. славен пророк Илия

На 20 юли светата православна Църква почита паметта на св. пророк Илия - един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. В народната памет и според народната традиция празникът Илиндин е на 2 август, но обърканият ни църковен календар е преместил празника на светията, когото от древността още са наричали "пророк и предсказател на великите Божи дела", "ангел в плът" и "предтеча на второто Христово пришествие".

Св. Илия е реална личност, живяла в конкретно историческо време - около 900 г. пр. Хр. Той бил родом от град Тесвия в Палестина. За него е писано в Стария и Новия завет, но и в Талмуда и Корана. Във фолклора на различни народи се разказват приказки за него като покровител на светкавиците и гръмотевиците, пазител на реколтата на стопаните от пожари, който носи дъжд и влага и закриля живота.

Животът и служението на пророк Илия в Северното Израилско царство са описани в ІІІ и ІV Книга на Царете в Стария Завет (ІІІ Царе 17-19; 21 гл.; IV Царе 1-2 гл.).

Когато се родил, баща му получил видение - внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, бащата разказал това на свещениците в Ерусалим, които го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч." Това обяснява и името на Илия, което означава сила Господня, значи и крепост и пророкът се показал крепост, твърдина на вярата.

В неговото време живели цар Ахав и царица Иезавел. Те поставили в Самария идола на езическото божество Ваал и приканяли народа да му се покланя, а преследвали служителите на истинския Бог. Затова пророк Илия с молитва заключил небето и три години и половина не валяло дъжд. Гонен, пророкът предложил на Ахав да принесат жертва на планината Кармил и на когото жертвата се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молили, нищо не станало. А върху жертвата на пророка паднал огън от небето и я изгорил.

Народът видял това, до земята се поклонил на Истинския Бог. Жреците били избити. Обилен дъжд напоил земята.

Илия пророкувал 25 години и край р. Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето. Житието на св. пророк Илия е непрестанна поредица от неизброими Божии чудеса. Но той е единствен и тайнствен избраник Божи с това, че неговият живот не завършва като у другите човеци - дори и най-славните сред пророците - със смърт, а продължава с небесно възнесение на огнена колесница.

Единствен Бог знае каква тайнствена мисия е предопределил за безсмъртника Илия. Тя ще се прояви в края на времената, както Сам Господ е предсказал: „Илия първом ще дойде и ще уреди всичко.” (Мат. 17:11) За нас остава надеждата, че огненото възнесение на пророка е предобраз на предназначението на всеки човек.

Какво би станало, ако великият пророк Илия се върне на земята не "някога", а утре? Ако се върне да свидетелства за Истината точно на нас? Празнувайки паметта му, сигурни ли сме, че тачим именно него, а не някой произволен, измислен от нас Илия? Защото истинският ключ за почитта към светеца е истинската вяра в Бога, на Когото той е служел.

От всички старозаветни Божии угодници единствено на св. пророк Илия са посветени мнжествои православни храмове. Славният свети пророк е рамо и на храма в пернишкия квартал Мошино, където днес се чества храмов праник. Традиционният народен събор обаче се е запазил на датата 2 август.