Св. равноапостолен цар Борис-Михаил, покръстител на българския народ

На 2 май православната Църква почита паметта на българския владетел цар Борис-Михаил, просиял в равноапостолен светия заради покръстването на българския народ в християнската вяра и заради многобройните му богоугодни дела в праслава на Господа Иисуса Хрисата.

На този ден, когато владетелят се представил пред Господа в лето 906 –то, Църквата пее за него:

На камъка на непорочната вяра създал храмове,
с Божествени добродетели сам себе си си показал предобър и красив храм, богоблажени царю Борисе,
в когото Отец се всели, и Син, и Дух Свети.
Прочее, с това твоето упование в безсмъртието е изпълнено,
защото Бог, като те изпита, намери те достоен за Себе си
и те прие като жертвено всеплодие.
Сега моли се за нашите души.

Блажени царю Борисе, като стоиш пред престола на Всевишния,
моли Христа Бога да дарява на народа ни мъдрост и сила,
а нас, които ти се молим – спасение на нашите души.

Свети цар Борис-Михаил - покръстител на българите бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай, но приел Христовата вяра от Изток - Цариград и  патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.

Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година.

След смъртта на светите братя Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност.

Обикнал монашеския подвиг, цар Борис в 889 година поставил на престола по-големия си син Владимир и се оттеглил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон..

Върнал се в манастира на пост и молитва и завършил живота си като монах в 906 година на 2 май. Като покръстител св. цар Борис е наречен "равноапостолен светец".

В годините на войнстващ атеизъм у нас нарочно се забравяше, че сред българските царе има и светия, просиял заради православната вяра. Българският народ и днес тъне в християнска безпросветност и безбожност. Народът се нуждае повече от всякога от държавник с огворно мислене за бъдещето като това на цар Борис.