Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София

На 17-ти септември Българската православна Църква почита светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и тяхната света майчица премъдрата София.

Светите мъченици София и нейните три дъщери Вяра, Надежда и Любов са живели  в края на първия и началото на втория век  по земите на днешна  Италия. Майката била много багочестива жена християнка.  В своя живот тя напълно оправдавала името си, което значи  „премъдрост”. Според възможностите си непрекъснато вършела милосърдни дела.

София  била  вдовица и учела момичетата да обичат Бога и да не крият вярата си в Христа, но да я изповядват открито.

Когато Вяра била на 12 години, Надежда - на 10, а най-малката Любов - на 9 години били подложени на жестоки мъчения заради своята вяра. Най-напред да ги отклони от пътя в Христа опитал управителят на областта, където живеели, но като не успял - ги предал на на римския император Адриан (117-138). Те разбрали защо ги изпращат при императора и горещо се помоли Бога да им даде сили, а не страх от мъченията и смъртта.

Майката и трите й дъщери се изправили пред своите съдници със сияещи и спокойни лица, сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Императорът поискал от всяко дете да принесе жертва на богинята Артемия, но сестрите били неумолими. Тогава ги подложили на страшни изтезания.

Вяра била бита безпощадно, но тя останала равнодушна към ударите. Тогава й отрязали гърдите, поставяли я върху нагорещена решетка и я хвърлили в кипящ котел със смола и масло, но тя останала невредима.

Надежда била хвърлена в огън, после я закачили на дърво и стъргали тялото на мъченицата със железни нокти, а от него падали живи късове. Кръвта се леела на струи, но лицето й сияело с неземна усмивка. 

Най-малката - Любов, била разтягана на колелото на мъченията и бита с тояга. Сама скочила в разпалена свещ, преди да я битнат в нея, но излязла от огъня невредима. Царските слуги забивали в слабините й й железни свредели, но Бог я запазил и при тия мъчения. 

Накрая момичетата били обезглавени. Света София изживяла най-страшното мъчение - като майка била принудена да гледа страданието на своите дъщери. Позволили й да вземе техните тела и тя ги положила в скъп ковчег. Поставила ги на погребална колесница. Погребала ги с благодарност към Бога извън града, на висок хълм.
Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се, усърдно на Господа и плачела от радост. В такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си. Християни я погребали при дъщери й в 126 година. 

Христовата църква почита и света София за мъченица, понеже като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

 Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

ЧЕСТИТО ДА Е ИМЕТО НА ВСИЧКИ, КРЪСТЕНИ НА СВЕТИТЕ МЪЧЕНИЦИ СОФИЯ И НЕЙНИТЕ ДЪЩЕРИ ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ! И на всички софиянци, които днес празнуват ден на София!