Сирни заговезни - Прощална неделя преди Великия пост

 Последният ден преди Великия пост, 40 дни преди Въскресение Христово,  е  "неделя на всеопрощението" или Сирни заговезни .

 На този ден по време на богослужбата в храма се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15)

 През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.

Това е началото на Великия Пост, чиято продължителност от 40 дни е символично свързана с много събития от живота на Иисус Христос.

 Това е време на подготовка за празника на Възкресението, време на покаяние, на пречистване. И на прощаване – така както Спасителят прости на хората, поемайки греховете им.

 На Неделя Сиропустна или Сирни Заговезни подготовката за Великия пост вече е приключила. Тя е започнала седмица преди това в деня, наречен Месопустни Заговезни. А цялата седмица е наречена “Простена неделя”.

На вечерната служба, а по-късно и у дома християните си дават взаимно опрощение за извършените умишлени или неволни грехове, търсят помирение с баща, майка, деца, приятели и врагове. Защото прощаването е началото на един по-разумен, по-смислен и съзидателен живот.

 В църквата вярващите се обръщат с молитва към Бога да им прости прегрешенията, да ги предпази от духа на безделие, униние, властолюбие и празнословие.

 След Сирни Заговезни идват дни на физическо и духовно очистване, на молитви, въздържание и размисъл. По този начин християните се подготвят да посрещнат Светлото Христово Възкресение.

Молитвите ни не могат да бъдат чути, ако не измолим прошка за греховете си от Бог. Затова

 Стихирата за следващия ден - първият понеделник от Великия пост гласи: 

Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден.
Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева,
отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението.
Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.

В народните ни обичаи празникът  Сирни Заговезни се нарича и Прошка.

На този ден  цялото семейство се събира на трапезата. Тя е особено богата на млечни продукти, яйца и риба. Голямата баница със сирене е задължителна и се разчупва на парчета за всекиго. Твърдо сварено яйце се връзва с червен конец и с дълга пръчка се мята към всички. Големи и малки  се опетват да отхапят от яйцето. Този обичай се нарича “хамкане”. Това се прави и с парче бяла халва, а хората вярват, че който успее да отхапе най-много, ще бъде здрав и честит през годината.

На този ден с целуване на ръка всеки се обръща към другите с думата “прости”. Отговорът е “просто да ти е”. 

Вечерта на  Сирни Заговезни се палят огньове с .вярването, че колкото по-буен е огънят и колкото по-далеч осветява околността, толкова повече тя ще бъде предпазена от градушка.

Но най-важното е да се получи прошка, хората да си простят взаимно и да бъдат заедно в очакване на Великия ден на Христовото Възкресение.