Рождество на свети Иоан, Предтеча и Кръстител Господен (Еньовден)

На 29 август Църквата възпоменава рождеството на свети Иоан, Предтеча и Кръстител Господен. В народния календар празникът се е утвърдил като  Еньовден.

Св. Иоан Предтеча възпоменаваме няколко пъти в годината:

* на 7 януари - Събор на св. пророк Иоан Кръстител (Ивановден) - денят след Кръщение Господне (Богоявление)
   
* на 23 септември - Зачатие на св. Иоан Предтеча
 
* на 24 юни - Рождение на св. Иоан Кръстител (Еньовден)

* на 29 август - Отсичане главата на св. Иоан Кръстител (Строг пост)

* на 24 февруари - Първо и второ намиране честната глава на св. Иоан Кръстител.
 
* на 25 май - Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител
 
* всеки вторник през годината е също посветен на неговата памет.

КОГА Е РОДЕН СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - хронологична справка

Времето на раждането на св. Йоан Кръстител стои в тясна връзка с времето на явяването на архангел Гавриил пред Захария (бащата на св. Йоан), когато последният „по реда на своята смяна" служел пред Бога (Лука. 1:5 и сл.). Захария бил свещеник от смяната на Авия. Тази смяна била осмата от 24-те чреди (смени), в които свещениците били разделени от Давид (1 Парал. 24:7-19), за да служат в Йерусалимския храм.

В юдейския сборник Мишна се посочва, че по времето, когато Храмът бил разрушен от римските войски, предвождани от Тит, на служба встъпила първата от 24-те чреди - тази на Иоарив. Разрушаването се случило на 8 или 9 ав (4 или 5 август) 70 г. сл. Р. Хр. Тази дата намира потвърждение и у Йосиф Флавий (Юдейската война, VІ, 220, 250, където м. лой = ав). И в двата Талмуда (Вавилонскии Йерусалимски), Тосефта (танаитски сборник, малко по-стар по време от Мишна) и в хрониката Седер Олам Рабба се привежда едно изказване на раби Иозе бен Халафта (ок. 150 г. сл. Р. Хр.) относно разрушаването на храма: „Раби Иозе казвал: Щастливите неща се случват в щастлив ден, а лошите неща - в лош ден. Защото както първият храм бил разрушен в неделя, годината след съботна година, когато служела смяната на Иоарив, на 9 ав, така било и с втория храм..."

Предвид тези кратки данни бихме могли да направим следните изводи. Според астрономически изчисления 1 ав 70 г. сл. Р. Хр. се случил на 28 юли, по което време новолунието можело да се наблюдава. Този ден бил събота. Следователно 8 ав или 4 август биха ни дали следващата събота; и ако смяната на Иоарив встъпила на служба на 9 ав (5 август) привечер, то това се случило, според съвременния начин на изчисляване на времето, на 4 август (у Йосиф Флавий - 8 лой), непосредствено след приключването на съботата. Това точно се съгласува с фиксирания ред на orbis hieraticus, според който всяка свещеническа смяна трябва да встъпи в своята седмична служба в края на седмия ден или съботата.

И така, приемайки, че смяната на Иоарив започнала своята служба на 5 август 823 г. а. u. с. (от основаването на Рим) или по-скоро вечерта на предишния ден, оказва се, че до 748 г. а. u. с. смяната на Авия имала служение 74 години, 10 месеца и 2 дни, което (изчислявайки 19 високосни години) се равнява на 27 335 дни = 162 свещенически кръга; и 119 дни по-рано (т. е. 18 седмици), се падало между 3 и 9 октомври. Като се брои от 10 октомври, по което време Захария могъл да се завърне в своя дом и приемайки 9 месеца за бременността на Елисавета (майката на св. Йоан Кръстител), получаваме м. юни 749 г. а. u. с. (= 5 г. пр. Р. Хр.) като време на раждането на св. Йоан Кръстител.

Според църковното предание зачеването на св. Йоан Кръстител станало на 23 септември (748 г. а. u. с), а неговото раждане - на 24 юни (749 г. а. u. с.).

автор: доц. д-р Емил ТРАЙЧЕВ, „Църковен вестник", бр. 25/1995 г.(bg-patriarshia.bg)