На Великден в манастира над Гигинци

Великден е. Дворът на възстановения манастир над брезнишкото село Гиници е пълен с народ. Почивните дни заведоха в манастирите много българи. Така и тука - още в часовете преди обяд на пътя и по поляните край манастира можеше да се преброят поне 200 автомобила. Празничният ден и хубавото време, а и славата на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян” доведоха тук много народ – заради възкръсналия Христос, но повече от любопитство. Някои идваха за първи път. Други в компаниите вече бяха идвали и разказваха какво са видели и колко много се е променило всичко.

Довършителните работи продължават, обителта още е строителна площадка. Има издигнати скелета, дърводелци правят обшивка. Строителни материали от довчерашна работа може да се видят във всяко кътче.

За освещаване се готви и новият параклис наречен на съвременния светия Силуан Атонски. Личи си колко много труд и усърдие хвърлят монасите, послушниците и работниците от светата обител. А и за празника явно са се постарали още повече.

Старата над 200 години манастирска черква е отворена, подредена и спретната за миряните.  Хората палеха свещички в храма. Редяха се търпеливо на опашка за биволско сирене и квасено манастирско мляко. Отскоро в реставрирания Архондарик до стария храм  (някогашната примна за посрещане на гости) има открито и магазинче за сувенири. Там се предлагат икони, църковна утвар, духовни подаръци. Намира се и от манастирското вино – само за ценители.

От магерницата се носеше вкусен дъх на пресен манастирски хляб, опечен в тукашната фурна. Още се усещаше как ухаят приготвените от вечерта в манастирската кухня кузанаци - малко поопърлени, но неповторимо вкусни. На печката в кухнята в казан вреше курбана за днешния ден.

Мнозина носеха и бутилки с различен калибър, за да си налеят вода от целебното манастирско аязмо. Други пък търсиха празен съд от домакините, та и те да си отнесат от водата, за чиято сила се носят легенди.

Дошлият народ беше радост за очите на игумена архимандрит Евгений и на отец Никонор, който е познат на мнозина, ако не лично, то поне от медиите, защото и в тези дни преди Великден той не отказа интервюта на телевизии, радия и печатни издания.

Стълпотворението на толкоз народ обаче си е повече някакакъв религиозен туризъм от  познавателно любопитство и по-малко поклоничеко посещение по повод светлия  празник.

Дошлите с вярата си в манастира също не бяха малко. За службите още от Велики четвъртък в новопостроеното крило се бяха подслонили ревностни миряни. Специално за пасхалната литургия дойдоха и много духовни чеда на дядо Евгений от близо и далеч. Младо семейство водеше чак от Шумен две от трите си дъщерички. На този ден преди девет години мама и тати се венчали в стария манастирски храм – още когато тука е нямало и помен от предстоящите грандиозни градежи. От Чирпан с булката и дъщеричката си беше дошъл бивш градинар на манастира. Тука редовно е и цялото семейство на измъкнала се от бесовите сили екстрасенска и контактьорка, намерила правия път в православието под духовните уроци на Дядо игумен от преди години още. Тука за празника е и неговата майка леля Вида, която иначе живее постоянно в Берковица.

Групата духовни чеда на Дядото  се готвят старателно, за да минат на изповед преди пасхалната служба и да вземат свето Причастие в нейния край. Всъщност така трябва да постъпва всеки истински християнин, но малцина са тези, които го знаят.

Човеците имат отредени 40 дена преди Великден за пост и усърдна молитва, за да осветлят умовете и сърцата си и да се покаят за всичко, с което са разгневили Господа. Но и пет, и три  дена са са достатъчни, за да се опита човек да се очисти от множеството  грехове и да покаже покаяние, защото  Господ е милостив и човеколюбив. Той е единствен, Който ни съди, но ни е дал с човеколюбие възможността да се каем и така да се освободим от Божия гняв за сторените волно или неволно, съзнателно или несъзнателно прегрешения, съгрешения и грехопадения било с думи, или с дело, или в помислите си. За всичко това не е нужно много време - не от количеството на дните, а от качеството на покаянието се ражда спасението, учи своите духовни чеда Дядо игумен.

За великденската утреня в събота срещу неделя в манастира идват много хора. Тази година за пръв път бяха дошли от София специално и Цветелина с нейната възрастна майка, родом от близкото село Бегуновци. Те са потомци на брата на отец Захария,  който през 1814г. измолил от лютия Кърджалия Кара Феиз да не бута и пали манастира. 

Болшинството от дошлите за нощната служба обаче не се връщат в храма, за да останат до края на литургията, която с усърдие и старание  се води от йеромонах Никанор и дошлия специално за празничните служби от столицата отец Теофан, под напътствията и в съслужие на архимандрит Евгений.   Щом чуят възгласа "Хрстос воскресе!", хората си тръгват с недогорелите свещи, защото така или иначе те идват  в храма само на Великден заради модата и с незнанието какво точно се случва…   

Христос воскресе из мертвих,
смертию смерт поправ
и сущим во гробех живот даровав.

Руми Борисова

Снимки