Да постим с пост приятен

„Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден. Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.” Това е стихирът, който се чете днес, в първия ден от Великия пост. 

В същото време св. апостол Павел в своето послание до римляни ни предупреждава:  "Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел" (Рим. 14:3).

Според нормата и канона постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна. В Стария Завет има много наредби за поста.

Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди. Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3Царе 18:4 – 13).

Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.

От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва. Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост. Той, както и другите пости, започва с така наречените "заговезни" - т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. "тримерене". Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат.

При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, като се препоръчна това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския свещеник.

Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост.

Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват.

След по-строг пост през тази седмица на Тодоров ден в събота може да се приеме причастие.

Задължително е обаче то да бъде предхождано от искерена изповед, припомнят  духовниците.

Всеки сам решава дали да приеме причастие без изповед, но то е като да ти препише лекарят едно лекарство, а ти да си купиш друго, обясняват  те.

Седмицата, в коятно навлизаме,  е благодатна за спасението на душите ни и обръщане към Бога.