Честит Великден

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос. В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) "Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих". Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара "Воскресение Твое Христе Спасе" всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите " Подигнете, порти, горнището си, поДигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!", на което подучено лице отвръща "Кой е този Цар Славата?". Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Иисус Христос преди да бъде разпънат на кръст. Започва с тържественото Му влизане в Йерусалим и завършва с Неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик - Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Тази седмица завършва с Великден. Великденската служба започва в събота вечер и след приемане на благодатния огън от свещеника се излиза от храма, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява "Христос Воскресе" и се отговаря "Воистину воскресе". Чете се Евангелието, свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, който отворил райските двери, и с пеене на Канона на празника — Воскресенния ден, се влиза в храма за света литургия. Именници са Величка, Виличка, Величко, Виличко, Велика, Пасха, Паскуалина, Паскалина, Паскуалино.

Великденските яйца трябва да са разноцветни, но задължително първото трябва да е червено.С първото яйце се прави кръст на челото на първородното дете. В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.