По-стар от България дъб расте край селото на слънчевите хора

Дъб, по-стар от България, расте край село Ракиловци в малката община Ковачевци. Вековните дървета всъщност са две. И двата дъба са святи за местните хора.  

При по-старото дърво те празнуват Възнесение Господне, празникът наричан от народа Спасовден. При по- малкия  дъб празникът е на Света  Троица.

Възрастта на дървета е доказана по безспорен начин.  През 50-те години на ХХ в. паднал един от големите клоните на старото дърво. Дошли специалисти да го видят и по годишните кръгове изчислили, че клонът е на 500 години, а годините на дървото – около 1600. Този дъб е по-стар от България на Балканите! Още когато местните хора приели християнството си харесали дъба, поставили кръст до него и определили да правят на това място курбан на Спасовден.

За двете вековни дървета разказва историкът Симеон Мильов в най-новата си книга „Съкровищата на Перник”. Увлекателното и любопитно четиво може да се намери м Регионалния исторически музей. Книгата беше издадена от вестник „Стандарт”.

Етнологът обяснява и защо Ракиловци е село на слънчевите хора.

Легенда разказва, че някога между селата Пчелинци и Ковачевци дошли преселници и основавали ново село, наречено Лажене. По неизвестни причини по-късно заселниците се преместили на друго място – в местността Мостища и нарекли новото селище  Стоб. После слезли в местността „ Селище” и тогава селото станало Ракиловци. Наречено било  така на името на някой си незапомнен Райко. А Райко е и другото име на слънцето. Дали пък не са били хора на слънцето ракиловчани, някъде в началото!?

На Ракиловци му казват още „Брустарското село”, защото много години мъжете от селото правели брустове за коса и кръгли точила за секири, палешници и ножове.

След могото преселвания османците открили хората в гората. Излезнете от шумата да видим дали не сте комити! – рекли. Един се съгласил и се показал. Що давате на царството? – питали. Нищо. От сега нататък ще служите в Стамбул! Една година служба е пет години платен данък! – разпоредили им. Човекът изпратил първия си син и през пет години пращал по един от петте си сина. Най-малкия отишел в Стамбул за една година, но останал повече и станал табакчия. Селото тогава било три махали: Доган, Гайтан и Парцал махала. От Доганджиите се разклонили – Митревци, Кривушинини, Соколови, Игнятови, Паневи. От Горна Врабча дошли хората от Клашненковата рода.. От нея са – Ченгеневци. Белилови и Бандраци дошли от Елов дол. Другите фамилии са Мицевите, Гущеровите, Галабовите, Кюркчийските. Шарковите дошли от Къшле. Така реди думи родовата история...

 СелоРакиловци е на 1 км от с. Ковачевци, Пернишка област. Разположено в малка котловина на планината Рудина и граничи със селата: Лобош, Пещера, Враня стена, Смиров дол, Горна Врабча, Сирищник и Ковачецевци. В м.Равница, на 2 км западно от селото, е регистрирано антично селище. Разкрити са стени и фрагменти от строителна и битова керамика. В м. Манастирище при Бандачка махала има останки църква и стара крепост. В близост до нея се намират две антични надгробни могили, известни като Чуките. Ракиловци е в покрайнината Мрака и се споменава във връзка с битка при Велбъжд през 1330 г.

ДнесРакиловци е като много български села – жителите му са намалели до критичния минимум. Лятото идват децата и внуците на някогашните ракиловчани и за тях винаги е отворено читалище ”Селска пробуда", създадено на 01. 11.1927г.

Освен хората и съдбите им,  селото си има и читалището с книгите и етнографската сбирка, два паметника на загиналите войни от селото, църквата „ Св. Никола”.

Снимки