Железният мост остава

Грабят ли го или го правят тоя железен мост при Кауфланд? Това е въпрос, който много перничани, колчем минат покрай съоръжението си го задават. Сигнали, че всеки ден от него нещо липсвало, стигнаха и до „Градски вестник”. Не изглежда да е така обаче. Мостът си стои над Струма, както това е повече от 100 години. . Заграждения го пазят да не се излъже някой минувач и да пострада. Няма ги само релсите, но тях ги няма от доста време.

Преди години неосъзнати ентусиасти бяха прикарали шлайфери и за малко да го нагънат, ако не беше зоркото око на сегашния зам. кмет по културата в Перник Ненко Темелков. Той ги беше забелязал и викна полиция.  Така на моста му се размина.

После Общината се зае да го превърне в пешеходна зона и местна историческа атракция. До момента обаче това не се случва. Причината е в съдебни спорове. Настоящите собственици на някогашния славен машиностроителен завод „Струма” опитаха да доказват пред Темида, че съоръжението е тяхно. За какво им беше  – това не е ясно, но ако се лакомеха за няколко тона старо желязо, то сега са се осъзнали, защото са се отказали от моста в полза на Общината. Същото са направили и от държавната агенция „Железопътна инфраструктура”, защото мостът е бил записан в техните активи, макар отдавна да стои неизползваем.  Оттам преди време обещаваха да подарят проект за възстановяване на старината, но със смяната на управниците в агенцията, обещанието сякаш е позабравено.  Община Перник обаче не се е отказала от намерението мостът да бъде обновен, да стане достъпен за пешеходци и да бъде подходящо осветен. За съжаление, срок за осъществяването на тази идея засега  няма, все пак – в криза сме.

Железният мост, който сега попада в района на магазина Кауфланд, е построен в края на 19 век за нуждите на новосъздадената тогава в Перник нова държавна въгледобивна мина.  Според запознати, той е направен по рядка технология без нито една заварка, а само с нитове, които повече от 100 години не са подали. 

Помнещи по-отдавна перничани разказват за влаковете с кюмюр, които се движели по него. Те си спомят и за минните вагонетки, които са се движели по днешната улица „Радомир”, но това е отдавнашно минало. По-младите пазят спомени как хванати за ръце влюбени вървели по релсите на моста, а накрая разменяли и плаха целувка. Защо пък не и сега да не минават по железния мост влюбени. То ако речеш, не пречи през града като атракцион да се движи и нещо като железница – от Подземния минен музей, например, покрай Железния мост, та чак до подножието на крепостния хълм.

Автор: Руми Борисова Източник: Градски вестник