Гора като джунгла расте в средновековен храм

Гора превзема средновековната църква „Св. Николай Мирликийски” в гробището на трънското село Пенкьовци. Дебело дърво расте в олтарната ниша. Около руините са избуяли храсти и диви фиданки. Руините се издигат на метър-два. Входът е вкопан на метър поне под земята. За селото не се разказва много в книгите, писани за трънския край, защото то се е числяло към Радомирска околия. Местен жител обаче е написал историята му в книга.

По данни на изследователи, които съдят от архитектурните елементи на градежа, черквата е строена през XV-XVI в. Преданието разказва, че през годините на турското владичество по тези места минали черкези и подпалили храма. Оттогава черквата не е възстановявана, разказва учителят пенсионер от Пенкьовци Найден Христов. Дълги години той преподавал и бил психолог в училища в Кюстендил, но след пенсионирането си преди 20 години, се върнал в родното село. Той е пазител на другия храм в селото, наречен на света Петка. Черквата била част от манастир, който също бил опожарен. Храмът останал затрупан под земя, но през 60-те години на 19 век бил изровен изпод могилата над него и възстановен. Камбанарията на манастира била направена през 1921 г.от неговия дядо – майстор дърводелец, правил дограмите на царския дворец в София.

Сега бай Найден държи ключа и на магерницата в гробището. Тя пък е строена през 1929г., когато неговият баща бил кмет на селото.

От гробищната черква стърчат само каменни зидове на височина от метър до два. Сводът отдавна е паднал. Личи, че черквата е била еднокорабна, но доста висока. Съградена е от ломен камък, с хоросанова спойка. Страничните конхи и абсидата са имали самостоятелно покритие, смятат специалисти.

Малки амбразурни прозорчета в конхите и абсидата са осветявали храма. Изследователите предполагат, че стените са били изцяло покрити със стенописи, изчезнали през годините. Възможно е част от тях да са останали под натрупаната пръст.

Входът на храма е вкопан в земята поне на метър.

Близо до руините мъдро се издига вековен дъб. Смята се, че дървото е поне на 800 години. В селото се е запазило предание, че на клоните му бил обесен местният свещеник от турци. Поп Стефан бил наказан за дето бунел енориашите си и ги приканвал на бунт.

И сега местните хора полагат в земята своите мъртъвци в родното село, без значение къде са живели, но гробовете, като храма, са в джунгла от растителност.
„Хората изчезнаха, гората ни превзема”, въздиша бай Найден, убеден, че си заслужава гробищната църква "Св.Никола" да попадне в някой списък на църкви, подлежащи на възстановяване.

Източник: rumiborisova.blogspot.com