Св. Георги убива змея

Обикновено на иконите свети Великомъченик Георги Победоносец е изобразяван на кон и в краката му лежи убит от него змей. Това е великото чудо за убиването на страшния змей, което извърши свети Великомъченик Георги в Сирофиникийската страна, близо до града Вирит (Бейрут), лежащ над голямото Сирско море, недалеко от град Лида, където  той е било погребан. 

В древните времена са изобразявали това чудо на икони и мнозина от пътешествениците по Светите места на Палестина са го помествали в страниците на своите писмени творения, като са потвърждавали неговата истинност. Самото чудо е било такова:

Недалеко от град Вирит се намирало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той излизал извън езерото и много хора станали жертва на този губител. Жителите на града се въоръжавали много пъти срещу този звяр, но не можели да го убият, а той идвал близо до градските стени и чрез смъртоносното си дихание заразявал въздуха и мнозина умирали от това. Поради тази причина виритските граждани били в непрестанна скръб и печал, но понеже всички били идолопоклонници, както и техните владетели, затова нямало кой да ги избави от страшния змей. Един ден те се събрали и отишли при своя цар, като го умолявали да им каже какво да правят. Той им отговорил, че ще попита боговете и каквото му открият, това ще направи. И така, бесовете, които живеели в идолите, открили на царя душегубното си мнение и той издал следната заповед към своите поданици: „Ако не искат всички да загинат, то трябва да дават на змея поред своите деца синове и дъщери, и казал, че когато дойде ред до него, той ще принесе в дар на змея своята едничка дъщеря. Гражданите приели царския съвет, или да кажем, бесовския, и започнали поред да го следват богати и сиромаси. Всеки ден нагласявали по едно момченце или момиченце и го оставяли при брега на езерото, а змеят излизал от водата и взимал безпрепятствено приготвената жертва. Когато се изредили всички граждани, най-после дошъл ред на царя. Виритските граждани дошли при него и му казали:

– Ето, царю, ние всички според твоя съвет и нареждане дадохме на змея нашите деца и редът ни мина, какво още ще заповядаш да направим?

Царят им отговорил:

– И аз ще принеса моята единствена дъщеря, а после каквото ми открият боговете, това ще направим.

Щом изрекъл това, викнал любимата си дъщеря и ѝ заповядал да облече най-хубавата си премяна. Царят с всички свои домашни много жалил, но не можел да престъпи заповедта на самите богове, които му продиктували този ужасен закон. И позволил да отведат незаменимата му дъщеря при брега на езерото, където трябвало да попадне между зъбите на страшния змей, а самият той и домашните гледали от високите стени на царските палати и безутешно плачели. Девойчето стояло на определеното място при брега и чакало с голяма тъга и сълзи на очи минутата, в която щяло да бъде изядено от змея. Но по Божие усмотрение, в същия час се явил небесният воин свети Великомъченик Георги, яздещ на бял кон, и като видял горко плачещото девойче, го попитал защо стои на брега и горко плаче. А девойчето му отговорило:

– О, прекрасно момченце, махни се по-скоро от това страшно място, за да не умреш и ти наедно с мене.

Светият му казал:

– Не бой се, девойче, но само ми кажи защо чакаш тука и защо гледат отдалеко човеците?

Девойчето му отговорило:

– О, добри юноша, виждам, че си мъжествен и юнак, но защо желаеш да умреш заедно с мене? Моля ти се, бягай по-скоро от това място.

А свети Георги му казал:

– Няма да се махна, докато не ми разкажеш истината, за кого стоиш тук и плачеш и кого очакваш.

Тогава девойчето му разказало подробно за себе си и за змея. Свети Георги му казал:

– Не бой се, хубаво девойченце, защото аз в името на Господа ще те избавя от тази страшна змия.

Но то пак му отговорило:

– Добри воине, не желай да загинеш с мене, но бягай и се избави от зла смърт, стига ми сама да умра, защото не само че няма да ме избавиш от лютия змей, но и сам ти ще загинеш.

Докато девойчето казвало това на Светия, се появил страшният змей, отивайки към обичайното си ястие. Щом девойчето го забелязало, започнало да вика силно:

– Бягай, човече, змеят иде!

Но свети Великомъченик Георги, без да трепне, се пре-кръстил спокойно и като изрекъл: В името на Отца и Сина и Светия Дух, бързо препуснал с коня си към змея, замахнал с  копието си и пробол змея в гръкляна, а конят му го газел с нозете си. След това свети Георги заповядал на девойчето да свърже змея с пояса си и да го поведе към града. Народът гледал с удивление девойчето, което водело змея и от страх се разбягали, но свети Георги им говорел:

– Не се бойте, а се надявайте на Господа Иисуса Христа и вярвайте в Него, защото Той ме изпрати да ви избавя от този страшен змей.

След тези думи свети Георги убил змея с меча си сред града, а хората извлекли трупа и го изгорили извън градските стени. Тогава Виритският цар и целият народ повярвали в Христа и приели Свето Кръщение; всички, които се покръстили, били двадесет и пет хиляди без жените и децата. На това място после била съградена прекрасна голяма църква в името на пречистата Божия Майка, а пък една друга църква била създадена в чест на светия Победоносец Георги, който избавил онова девойче от видимия змей и който винаги ни се притичва на помощ против древния губител на човешките души. Тук станало и друго чудо: когато освещавали църквата на свети Георги, за да се покаже, че действително се е изляла Божествената благодат над новоосветената църква, от Светия Олтар потекъл извор, който имал целителна сила, и всички, които прибягвали с вяра, получавали душевно и телесно здраве за прослава на Царя на Славата, който е източник на живота, Бог в Троица: Отец и Син, и Свети Дух, и за прославление на Неговия угодник свети Великомъченик,