Запрян Дойчев - една българска легенда в Мексико

Запрян Дойчев е от 20-сет години треньор по класическа и свободна борба в столицата на Мексико - Мексико Сити. Бивш национален състезател, сега треньор по борба. Женен за треньорката по спортна гимнастика Калина Димитрова, имат двама сина Деян и Петър. Непосредствено след падането на режима през 1989 година по покана на мексиканския олимпийски комитет Калина Димитрова и една от най-добрите гимнастички в България по това време Анита Генова, заминават за Мексико Сити. През престоя си добрата треньорка подържа формата на своята възпитаничка. Работата и прави впечатление на спортните деятели там и и предлагат да остане да работи в Мексико. Нашенката се съгласява само при едно условие да дойде и семейството. Спортистите по света са сродни души и това помага за добрата климатизация. Запрян Дойчев пристига с туристическа виза и седем месеца стои без работа, когато го взимат за треньор по борба в националния автономен университет. Системата в Мексико е подобна на тази в САЩ и той започва да тренира ученици и студенти, като от тях избира най-добрите да се състезават на националните първенства. През годините той доказва, че е два пъти по-добър треньор от местните. И въпреки това на големи първенства неговите национални състезатели отиват с мексикански треньори. В първите години работи като хонурован преподавател, в последствие му дават заплата. Но я намляват периодично. Въпреки това той е щастлив, че може да дава най-доброто от себе си, като предава своя опит на тепиха и до този момент неговите борци завоюват общо 1560 златни; 979 сребърни и 672 бронзови медала. През 2000-та година става първият чужденец спечелил отличието "Пума", което се дава на треньорът успял да прослави университета на националната и международната сцена. Прецедент е че по това време той все още няма мексиканско гражданство. През 2004-та отново е награден за втори път с това отличие. Най-успешните му състезатели са печелили десетки пъти шампионата на Мексико, като един от тях се сътезава в кеча. След години упорит труд Запрян Дойчев се налага в държава със 120-сет милиона население. И когато всичко му върви по вода, Запрян е блъснат от кола караща с 95-километра в час. Обезобразен от удара, лекарите се чудят как все още е жив. Благодарение на подкрепата на семейството и спортната си воля Запрян се изправя на крака. Тогава идва нов удар, оказва се че застраховката не може да покрие сметката в болницата в размер на 250-сет хиляди долара. Тогава ректорското ръководство на Университета му подава ръка и поема разходите по лечението и възстановяването му. Освен финансовите средства, за своя треньор се грижат и неговите стотици ученици, които не спират да го посещават през целият му близо годишен престой в болницата и да му дават кураж. Това не е всичко през миналата година на 8-ми декември Запрян е поканен на тържество в негова чест. Там той научава, че многофункционалната спортна зала в университета развиваща 13-сет вида спорт е кръстена на негово име "Запрян Петров Дойчев". Идеята сградата да е на негово име е предложена от учениците. Те го наричат накратко "Папа" или "Татко".
„Слабите не се борят. Малко по-силните издържат един час. По-силните от тях се борят години. Но най-силните от всички се борят цял живот. Те са непобедими". - Бертолт Брехт