Младежите запълват свободното си време със спорт

Спортът е най-популярният начин за запълване на свободното време на младежите. Това показва последното изследване на Евробарометър.

То е проведено в края на м.г. и в него са участвали 13 454 души на възраст от 15 до 30 години. В сравнение с европейските си връстници обаче българите като цяло са крайно неактивни.

В Белгия например в спортни клубове участват 43% от младите хора, докато у нас процентът е сред най-ниските в целия ЕС - 8%. Същата е картината и с участието в младежки клубове, свободно време или друг тип организации. Едва 6 на сто от българите участват в такива занимания, докато в Люксембург техният дял е 29%. 2 на сто от нашенците участват в местни организации, а за сравнение, в Ирландия делът им е 25 на сто. В културни организации участват 4 на сто от българските младежи. Най-нисък е делът на българите, които участват в организации за защита на човешките права - едва 1%.

89 на сто от младежите са отговорили, че за последната една година са участвали поне в едно културно събитие, като тук основно се избира кино или концерт - 80 на сто от анкетираните, а за 63% изборът е бил галерия, музей или църква. Театърът остава далеч по-назад, като за последната година са го избрали - 30%. И тук процентът на младите у нас е по-малък от средния - 71 на сто са участвали в културни дейности като 59 на сто избират кино или концерт, а 38 избират театър или опера.

25% от анкетираните са извършвали доброволна дейност. Младите хора са избирали най-много хуманитарната помощ - 44%, а образование и спорт - 40 на сто, като и у нас картината не е по-различна. Най-много българи избират да помогнат в сферата на хуманитарните дейности - 55 на сто, за образование - 25 на сто. Тук сме рекордьори по брой на младежи, които участват в религиозни доброволни дейности - 26%, което е най-висок процент за ЕС.

Голяма част от българските младежи са оптимисти, че след като завършат образованието си, ще си намерят работа, но са сериозно притеснени за размера на заплатата. Общо 26 на сто от всички анкетирани, които все още учат, са абсолютно убедени, че ще си намерят работа, след като завършат. 48 на сто имат колебания, но и голяма увереност, че ще с намерят, 18% не са много сигурни, а 6 на сто въобще нямат надежда.

По този показател рекордьори са чехите - 92 на сто от младите хора, които все още учат, са напълно или почти убедени, че ще си намерят работа. Най-големи песимисти са гърците - 25 на сто нямат никакви надежди за професионална реализация, след като се изучат. У нас 34% са напълно убедени, че ще си намерят работа, а 33 на сто са почти сигурни. 21% не са много сигурни, а 8 на сто въобще нямат надежда.

Основните притеснения у българския младеж, когато си търси работа, е размерът на заплатата - за 82% от анкетираните. Това е най-висок процент за целия ЕС. 19 на сто пък нямат никакви притеснения, а 46% се страхуват, че работата няма да е стабилна и няма да имат дългосрочен договор. 32 на сто от българските младежи пък се притесняват, че ще трябва да се преместят, за да си намерят работа, а 16 на сто, че нямат нужните знания и умения.

АКТИВНОСТ

63% от анкетираните са отговорили, че са гласували на избори през последните три години. Най-голяма активност младежите проявяват на местни избори - 47 на сто, на национални - 43, а на европейски - 31 на сто. У нас обаче не е точно така. Младите хора са най-активни на парламентарни избори - 53 на сто са гласували за последните три години. На местни избори - 42%, а на европейски - 38%. 23 на сто са отговорили, че не гласуват. Данните показват още, че по-активни в изборите са младежите, които са завършили образованието си на 20 или повече години, а тези, които са на възраст 18-19 години, по-рядко ходят до урните.

Източник: segabg.com