Летенето като начин на живот

За желанието на човек да полети е изписано и изговорено много. Има стихове, разкази, поеми...за нуждата да изпиташ свободата и всичко да е в краката ти. Оказва се, че има един ужасно лесен начин това да се случи. Лесен и реален, не е нужно да имаш богато въображение и да си представяш, че са ти поникнали крила. Става дума за парапланеризъм - нещо, за което всеки е чувал, но малцина са тeзи, които знаят подробности. Още по-малко са тези, които го практикуват. Срещнахме се с едно момиче, което ни зарази с ентусиазма си. Николина Илева се занимава с летене от 2005 година. И твърди, че вече нищо не може да я откаже. Вижте какво още разказа тя пред btv.bg:

- Как започна всичко?
- Бях студент в Благоевград през 2005 година и тогава се запалих по парапланеризма. Започнах да посещавам клуб, в който се научих на основните неща. Сега летя самостоятелно, но винаги мога да поискам съвет от инструктор. Аз се занимавам с целно кацане.

- Къде в България може да се практикува парапланеризма?
- В София има няколко клуба, лети се на Витоша, в Перник тази дейност също е добре развита, в Шумен, във Варна. Но най-доброто място, до което най-лесно се стига е Сопот. Там най-често се организират състезания. Аз летя предимно за удоволствие. В България става все по-развита тази дейност, но определено страната ни не е място за професионално практикуване.

- Скъпо ли излиза?
- новата екипировка е към 1500 - 2000 евро за крило. На старо можете да си вземете и за 1000 евро. Когато имате крилото ви трябват едни стабилни обувки, воля и желание и имате всичко, което ви е нужно. Колкото до началния курс - той е между 600 и 800 лева. Трябват ви от 3 месеца до 1 година, за да придобиете необходимите умения. Но истината е, че не е чак толкова разпространено. Всеки иска да опита, но малко имат желанието и волята наистина да се научат и да го практикуват. А научиш ли се - отказване няма.

- Какви са рисковете?
- Случват се инциденти, но е рядко. Ако овладееш умението да държиш главата си, всичко е ок. Това изглежда лесно, но не е. Започва се от ниски хълмчета. Ако излетиш от 200 метра, можеш да го направиш и от 2000. Не е толкова страшно. Шофирането на кола определено е по-опасно, пък всички го правят. Имаше един случай в Хималаите на човек, който се изгуби и три дни го търсиха. Но, за щастие, той беше толкова подготвен, че накрая намери хората, които го търсеха.

- Какви трябва да са атмосферните условия, за да се лети?
- Трябва да има слаб - до умерен вятър - от 0 до 5, 6 метра в секунда. Единствено дъждът ни спира. И трябва да има термика. Можеш да стигнеш до облаците, но не е хубаво да влизаш в тях, някои по-големи ентусиасти го правят, но е опасно, може да има планина.

- По колко време отделяш на това хоби?
- Всяка събота и неделя, когато е възможно, летя. През седмицата съм на работа, но едвам чакам да дойде уикенда и заминавам. Летенето ми дава сили да се справя с ежедневието и стреса в офиса. Хубавото е, че може да се прави и през лятото, и през зимата. Може да продължи 2 минути, а може и пет часа. В Сопот едно стандартно излитане е 15-20 минути, дори и да няма термика. Националният ни рекорд е преминаването на 302 километра, интересното е, че се случи с българско крило. В България правим доста добри и то на достъпни цени. Хубавото при парапланеризма е, че ти трябва една раница, която е около 15 килограма. Лесна е за транспортиране, това е и разликата с делтапланеризма. Вадиш го и излиташ, не ти трябва никаква подготовка. Няма двигатели. Има и моторен вариант, но поддръжката е по-трудна.

- Пътуваш ли извън България?
- Да, ходила съм на много състезания в Сърбия, Турция, Гърция, Македония и Хърватия. Иначе на всеки две години има световно и европейско първенство. Ходя и в България на състезания.

- В какво точно се състои състезателния елемент?
- Може да има 2 кръга, може и да са 5,6. Определя се един център и трябва да се кацне възможно най-близо до него. Така се отчита крайния резултат. Допуска се 16 см отклонение. Това е при целното кацане. При прелетите има маршрут, който се следи с gps и след това се гледа кой е първи по време. В България пилотите стават все по-добри. Нивото през 2006-2007 беше далеч по-ниско.

-Всеки ли може да се занимава с парапланеризъм?
-Абсолютно всеки, няма ограничения. Има случаи и на инвалиди, които летят. Има и случай на 101-годишна жена. Летят и 10-годишни. Ако се качваш за първи път, си в двуместен парапланер с пилот. Той носи отговорността.

- Освен емоция и адреналин, предполагам завързваш и познананства покрай летенето?
- Ооо, разбира се. Всички се познаваме в България. Сериозно летят около 300-400 човека и всички се знаем. Когато дойде петък следобед почва едно звънене, резервации, разбиране кой ще кара, къде ще се ходи. И в общи линии темите, които обсъждаме са скучни за останалите хора. Не сме много, но сме достатъчно. Спортът ни не е масов и трудно се финансира, не намираме рекламодатели. Но пък го правим за удоволствие и се получава страхотно! 

Източник: http://www.btv.bg/story/571700702-Leteneto_kato_nachin_na_jivot.html