Евладия Славчева смята, че на никого не му пука за спорта в Перник

Една от легендите на българския баскетбол Евладия Славчева каза пред пернишките общински съветници следното: "Като чух какво си говорите си казах „Господи, не мога да повярвам на ушите си! Толкова пъти споменахте думите „спорт” и „младежи”, че направо настръхнах, 220 волта ме удариха и сърцето ми започна да прескача”.

Думите й бяха по повод настояването на спортните клубове в града да бъдат увеличени парите за спорт в общинския бюджет. Старейшините изслушаха смелите думи на Славчева с внимание и накрая възторжено й ръкопляскаха на два пъти. И какво от това?!

Парите си останаха толкова, колкото бяха определени – 140 000 лв., но по предложение на Иво Богданов от ГЕРБ от тях се взимат 40 000 лв. за масов спорт по кметствата. 20 000 лв. отиват за най-голямото кметство Изток /вероятно като компенсация за намаления му бюджет/, а другите 20 000 лв. ще бъдат разпределени сред останалите кметства.

Само си говорим и нищо не се случва, каза Евладия Славчева, която в момента е треньор в баскетболната школа „Миньор”, но още 16-годишна е била в елитните отбори. Желанието й е поне 3 – 4 от младите й спортисти да бъдат в националния отбор, да станат професионални състезатели и в същото време да идват млади момичета и да играят. Тези неща искат и нейните колеги. Затова идваме и просим парите за спорт малко да се увеличат, каза тя.

Младите спортисти, които бяха напълнили залата, бяха тук не по политически причини и не по заявка на тази или онази партия, а за да ни обърнете внимание, подчерта Евладия Славчева.

На лавината от словеса, избълвана от съветниците отляво и от дясно и на виртуалните поклони, които правеха те пред сегашните и бъдещите успехи на спортистите, баскетболистката директно им каза, че не им вярва и че казаното от тях си остава само на думи. Чува се едно и също – Общината няма пари, държавата абдикирала от спорта, на никого не му пука. Ние сме последна дупка на кавала, на олимпиадите – също. После се чудим защо няма спорт и защо нямамаме медали. Това е супер нахалство!, заяви Евладия Славчева.

Питам защо зала „Миньор” с 2000 места се руши, бе хора?! Знаете ли колко състезания има в София по волейбол, баскетбол, европейски първенства, които се правят в зала „Универсиада” и в мизерната „Триадица”. А сме само на 30 км от столицата. Защо да не се използва зала „Миньор”? Тя се разпада. Работим при минусови температури, а „Металург” идва да тренира при нас, защото при нас ако температурата е минус 5, при тях е минус 15, разказа част от ежедневните мъки на треньорите Славчева.

Треньорката апелира да се направи нещо реално за спорта в Перник. Славчева води отбор от 14-годишни, който се стреми към медал. Имат три турнира, които ще струват 1 500 лв., зона, която е 2 000 лв. и като се класират на нея на финали ще им трябват още 3 000 лв. 10 000 лв. са ни нужни за 2015 г. Това е минимумът. Ходим на състезания с влак за по-евтино и прекачваме децата по два пъти. Разбирате ли за какво говоря? А после, когато някой стане световен шампион, ходите да се снимате с него, бяха горчивите й думи.

И още: Нашата община вегетира! Мизерници сме отвсякъде – за спорта говоря. Не, че другото цъвти. Как може община Асеновград да има баскетбол и подрастващи?! Колегата ми вика „Ела на контрола”. Как да отида, като на нас ни е проблем да отидем до „Славия” в София. Всичко сме разчели до стотинка. Да не мислите, че щракаме с пръсти и всичко е на шест.

Изобщо не ме интересуват партиите – ние не сме към никоя партия. Искаме децата да спортуват и се раздаваме. Способна съм по 10 часа да стоя в залата ако има две или три талантливи деца. Изобщо не ми пука! Баскетбол съм играла до 42 г. Ако можех щях да играя и още. Уверявам ви, удовоствието е изцяло мое да съм в залата с топката. Децата се възпитават със спорт. Спортът не е само да тичаш по топката. Той е и разтоварване. Отнякъде трябва да се тръгне!, продължи Славчева.

Как в Монтата, в Русе, в Асеновград спортът се развива, попита Евладия Славчева и обобщи: Ние не си държим на града. На избори обаче се дават пари. Миналата година по изборно време отборът получил 6 000 лв. и двете с колежката й примрели от щастие, че ще изкарат спокойно една зона и финал без да стоят като пълни мизерници. Предлагам да има избори на всеки 6 месеца ако някой ще се сети за спорта, каза баскетболистката. Думите й бяха посрещнати с ръкопляскания и викове „Браво”.

Искам да помислите, да подкрепите спорта, за да не е последна дупка на кавала, заяви Евладия Славчева накрая, която говори от името на всичките си колеги треньори. ГЕРБ, БСП, патриотичен форнт- избощо не ме интересуват, посочи тя. Спортът е един и той трябва да ни обедини, да му се невидяло. Нещо хубаво да направим, че вече остарях. Ще започна да съжалявам, че не останах във Франция преди 20 години. Тук правим нищо и половина, бяха нейните думи.

И май блестящата баскетболистка ще излезе права.

Източник: perniktoday.net