Провеждат референдума за задължителното гласуване заедно с местните избори

Най-вероятно националния референдум за възможните промени в изборните правила ще се проведе заедно с местния вот тази есен, стана ясно вчера.

Идеята се подкрепя от всички партии в управляващата коалиция, както и от БСП и "Атака". Само ДПС е категорично против. Засега единственият сигурен въпрос на референдума е за задължителното гласуване. При откриването на новия парламентарен сезон вчера ГЕРБ се обяви категорично за задължително гласуване, тъй като смята, че това е надеждна мярка срещу купения вот. "Ние от ГЕРБ сме решени да отидем докрай при решаването на тези проблеми и гледаме извънредно сериозно на идеята да се въведе задължителното гласуване", заяви председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Изявлението идва само 5 дни след като лидерът Бойко Борисов обяви пред Нова тв, че е "против всяко нещо, което е задължително". Преди това пък неколкократно заявяваше подкрепа за задължителния вот. Партията дори имаше намерение да го въведе чрез промени в Изборния кодекс, без допитване. По време на преговорите за кабинета обаче четирите управляващи партии се договориха да има задължително референдум по въпроса и този текст залегна в програмната декларация на мнозинството.

От БСП потвърдиха вчера позицията си в подкрепа на националното допитване по този въпрос. Ако се стигне до задължителен вот обаче, социалистите ще предложат в бюлетината да има квадратче "вот против всички" за тези, които не харесват предлаганото им. "Ако ще се задължават хората и ще се санкционират, защото не искат да гласуват, трябва да им се даде възможност да упражнят това свое право", смята Мая Манолова. Тя се обяви против електронното гласуване, защото то крие много опасности за тайната на вота.

ДПС е категорично против идеята. "Залъгалка е, че чрез промяна в избирателната система може да се реформира самата политическата система", коментира лидерът на ДПС Лютви Местан. Той посъветва останалите партии, ако искат да повишат активността, да не го правят изкуствено, а да се реформират. "В противен случай ние ще сме в режим да прехвърлим отговорността за собствената си неадекватност върху свободната воля на избирателите и да накажем тях заради собствените си недъзи", добави той. Според него задължителният вот ще изкриви парламентарното представителство. "Когато двама кандидати са на балотаж на политически сили, които вие не подкрепяте поради тотално идейна несъвместимост с вашите виждания, как ще бъдете принудени задължително да го направите?", попита Местан.

По закон предложение за провеждане на референдум може да бъде направено от 48 народни представители, от президента, Министерския съвет, както и чрез гражданска подписка. При събрани 200 000 подписа Народното събрание решава дали да има допитване или не, а когато подписите са 500 000, провеждането му е задължително.

Задължителното гласуване бе един от трите въпроса, по които и президентът искаше да инициира референдум в началото на миналата година. Останалите два бяха дали да се въведе електронно гласуване и дали част от народните представители да се избират мажоритарно. Инициативен комитет под давлението на държавния глава събра над 520 000 подписа в подкрепа на искането за национално допитване и ги внесе в НС през април. При проверката на ГРАО 60 000 от парафите се оказаха невалидни, а тогавашният парламентарен шеф Михаил Миков отказа на вносителите да се поправят. Така подписката пропадна, а наследничката на Миков - Цецка Цачева, не се ангажира да продължи процедурата за референдума и да даде нов едномесечен срок гражданският комитет да отстрани нередностите. Аргументът й беше, че не му е сега времето. В резултат комитетът се разцепи и част от членовете му напуснаха в знак на протест срещу "политизирането" на подписката.

НАМЕРЕНИЯ

Извън темата за промени в изборните правила всяка от парламентарните групи обяви вчера своите приоритети през новата сесия. За ГЕРБ това са усвояването на еврофондовете, реформите в сектора за сигурност, съдебната реформа, промените в пенсионното осигуряване, законът за училищното образование, електронното здравеопазване.

Радан Кънев от РБ определи този парламентарен сезон като най-важния от десетилетие. Той призова за спешни реформи с аргумента, че ако не започнат сега, няма да започнат до края на мандата. Според него мнозина от депутатите са изкушени да мислят само за следващите избори. "Ако мислим само за местните избори, а след тях за президентските, рискуваме парламентарните да ги изпреварят", заяви Кънев. Като най-важни приоритети за реформаторите той посочи съдебната реформа, свиване на държавната администрация, здравеопазването и еволюцията на пенсионната система.

БСП зае твърда опозиционна поза и обяви, че кабинетът е по-отзивчив към кръговете, които му помогнаха да дойде на власт, отколкото към обикновените хора. Партията се обяви за защитник на хората на труда. "Политици и медии отново зоват за реформи, които се представят като фатален ритуал, който трябва да отрече всяко разумно действие", обяви Янаки Стоилов. БСП поднови предложението си за временна комисия, която да проучи състоянието на частните пенсионни фондове.

ДПС и Патриотичният фронт се обвиниха взаимно в националпопулизъм. Лютви Местан притопли старата си теза, че ако националистите продължат да са част от управлението, предсрочните избори са неизбежни. "Атака" заряза парламентарното дребнотемие и изнесе лекция по геополитиката. Лидерът й Волен Сидеров призова управляващите да не се държат като васали пред американския държавен секретар Джон Кери и неговата заместничка Виктория Нюланд, която бе наречена "госпожа Майната му на Европейския съюз".

Всички партии използваха трагичните събития във Франция, за да се упражнят в съболезнователна риторика. По този повод те призоваха за затягане на мерките по южната ни граница и за спиране на бежанския поток.

Източник: segabg.com