Променят Изборния кодекс

Периодът за предизборна агитация да се скъси – вместо цял месец, да бъде 21 дни, а часовникът да се измести с час за самия изборен ден, предвиждат внесените в НС поправки в Изборния кодекс, подготвени от ГЕРБ начело с шефа на парламентарната група Цветан Цветанов.

„Анализът от досегашни избори показва, че кампанията започва прекалено рано, като в последните дни всички участници са изморени, избирателите отегчени, а самата кампания става вяла“, мотивират вносителите промените. Дават се примери, че времето за активна агитация на избирателите във Франция е две седмици, а в Чехия е 16 дни.

За изместването на изборния ден – да започва в 7 ч., вместо както сега в 6 ч. сутринта, и да приключва в 20 ч., а не в 19 ч., са изведени редица примери с чужди държави. По-късното отваряне и затваряне на секциите действаше и на изборите през 2013 г., но след това с новия Изборен кодекс на Мая Манолова бе премахнато.

С промените сега се въвежда и район „Чужбина“, което означава, че и за сънародниците ни зад граница партиите ще издигат отделни кандидатски листи, а българите там ще могат да гласуват и с преференция. Както Агенция „Монитор“ писа, възможността за пренареждане на листите остава, но за местния вот се вдига прагът – 7% от броя на всички гласове за съответната формация, а не от избирателната квота. В тъмните стаички обаче ще се поставя табло с огромни указания как се гласува с преференция.

Внесените промени предвиждат още премахване на ограниченията за гласуване пред някои от затворниците. В момента всички хора с влязла в сила присъда нямат право на вот, а сега забраната остава само за извършилите тежко престъпление.

Въвеждат се и разпоредби, с които институциите се пазят от черен ПР по време на кампания. В момента при публикуването на омаскаряващи материали в медиите по адрес само на някой от кандидатите за власт, се дава право на отговор. Разписва се, че такова ще имат и държавни и местни органи. Наред с това се предвижда по време на предизборната кампания освен платени публикации в медиите, да има възможност и за безплатно отразяване.

В рамките на кампанията изрично се забранява използването на герба и знамето на страната, както и каквито и да било религиозни символи.

Въвежда се и нов модел на изчисляване на мандатите в изборите за Народно събрание, като се премахва заложеният минимум от поне 4 депутатски места за всеки избирателен район. Според вносителите този праг води до сериозни изкривявания в резултатите и различна „цена“ на едно място за народен представител.

Както Агенция „Монитор“ писа, с поправките се вдига значително и прагът за провеждане на избори за кмет в селата – вместо изискваните в момента 100 души население се разписват 350 избиратели.

Вдигат се драстично и глобите за немарливи партии. Така, при погазване на забраните за финансиране от юридическо лице, получаване на анонимни дарения, както и извършване на нерегламентирана стопанска дейност санкцията скача от сегашните от 1000 до 5000 лв. на от 3000 до 15 000 лв.

През 2018 г. ще има експериментално електронно гласуване, тоест резултатите няма да се вземат предвид, предвиждат още промените.

Свои поправки в Изборния кодекс внесоха и от РБ. С тях се предлага активна регистрация за вота. Това означава да няма изготвени избирателни списъци на всички гласоподаватели, а всеки който желае да пусне бюлетина, да заявява това предварително. Такава идея е предлагана многократно с цел изчистване на „мъртвите души“ от списъците. Реформаторите искат още да се премахнат и номерата на партиите и коалициите в бюлетината. От една страна по този начин се цели да не се объркват избирателите с преференцията, а от друга – да се намали контролираният вот с „диктуване на числа“.

Източник: monitor.bg