Ненко Темелков подписал конституцията преди 20 години - снимки

На 12 юли 2011г се навършиха 20 години от приемането на Конституцията на Република България.

Четвъртата конституция след Освобождението през 1878 г. бе повод за тежък политически конфликт и противопоставяне в трудно отърсващата се от тоталитаризма държава преди 20 години.

Подписаха я 309 от 400-те депутати в Седмото Велико Народно събрание. Сред тях бяхо и 8 народни представители избрани мажоритарно и пропорционално в избирателните райони на област Перник. Депутати от Перник в 7-то Велико народно събрание бяха избраните мажоритарно от СДС Иван Първанов  и Николай Слатински, а от БСП - Михаил  Савов и Бойко  Димитров и избраните пропорцонално от СДС Ценко  Цветков Иван  Неврокопски и от БСП Кръстьо Горанов  и Ненко  Темелков. Снимки от личния архив на Ненко Темелков ни връщат в от
нези времена (виж снимките).

Тогава  Съюзът на демократичните сили, подкрепен  от президента по онова време Желю Желев, обяви, че  мнозинство на скоро преименувалите се бивши комунисти няма морално право да изработи демократичната конституция.

В опит да попречат на приемането на конституцията, на 14 май 1991 г. 39 депутати от СДС, сред които и Николай Слатински,   напуснаха парламента, вдигнаха палатков лагер до храма "Света София", а в емоционален изблик бъдещият вицепрезидент Блага Димитрова изрече клетва: "Който подпише Конституцията, да му изсъхне ръката".

В крайна сметка 313 депутата гласуваха "за" тази "Конституция на безпринципния компромис", както я нарече Светослав Лучников, безспорният юридически авторитет в СДС. На никого ръката не изсъхна, а след седмица - две 39-те протестиращи прекратиха гладната стачка и се завърнаха в Народното събрание.

Тогава стана първото голямо разцепление в СДС. Сред т.нар. "конституционни бащи" бяха над 100 от 145-те "сини" депутати.

Според основния закон България е република с парламентарно управление, единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания.

Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото - политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна.

В нея са посочени принципите на демократичната избирателна система - общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост - частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните им задължения.

За 20 години в Конституцията са извършени четири промени, които са свързани главно с присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС).

В първоначалния текст не е предвидена нито евроинтеграцията, нито бързината на развитие на електронните съобщения, нито свободата на пътуване, местене и установяване.

Първата поправка е от 24 септември 2003 г. и е свързана с мандатността, имунитета и несменяемостта на магистратите.

Втората поправка е от 18 февруари 2005 г. Към основните насоки на Република България е добавено участието в ЕС. Дава се разрешение за ''придобиване на земя от чужденци и чужди юридически лица'' и то се отнася само до лица от ЕС. Допуска се предаването на български гражданин на друга държава или международен съд, когато такова наказателно преследване е предвидено във влязъл в сила международен договор. Българските граждани вече могат да гласуват за членове на Европейския парламент и за местни органи.

Третата поправка е от 30 март 2006 г. и с нея е ограничен депутатският имунитет (съответно и на конституционните съдии). Новият текст гласи, че депутатите носят наказателна отговорност за всяко престъпление от общ характер. Омбудсманската институция се закрепя на конституционно ниво и и се предоставя право да сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност, но само по въпроси, които засягат правата на гражданите. Засилва се ролята на прокуратурата (контрол и самостоятелно извършване на разследването) и се намалява ролята на следствието.

Четвъртата поправка е от 2 февруари 2007 г. и засяга взаимодействието между властите, съобразно констатации  и оценки на Европейската комисия. С нов текст се прави опит да се ограничи гласуването на народните представители с чужди карти в пленарната зала на Народното събрание.

Първата българска конституция  е Търновската (Конституция на Българското княжество), приета след Берлинския конгрес, на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново.

Втората е Димитровската конституция (Конституция на Народна република България, приета през 1947 г. и действала до 1971 г. Тя е написана по съветски модел и повтаря програмни документи на Българската комунистическа партия (БКП).

Живковската конституцията от 1971 г. (Конституция на Народна република България, 1971) е одобрена чрез референдум в който участвали 99,70% от всички гласоподаватели, а 99,66% гласували в подкрепа. Проектът първо бил одобрен от ЦК на БКП, а механизмът е типичен за всичко случващо се в тоталитарната държава.
В преамбюл се подчертава принципът "една партия, една държава", посочената цел е социалистическото общество да прерасне в комунистическо, подчертават се връзките със СССР и с всички комунистически държави по света. Целият държавен контрол е съсредоточен в ръцете на БКП, избирателната система е опорочена.

Снимки