Първият български комунистически концлагер бил в Гигинския манастир

„Да помене Господ Бог всех убитих от безбожних комунистов”. Този проглас звучи често на Великия вход по време на света Литургия  в Църногорският манастир „Св.св. Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци. И това не е случайно. Манастирът се оказа  мястото, където е бил първият концентрационен лагер на комунистическата власт у нас след 9-ти септември 1944 г. Това съобщи председателят на партия „Съюз на репресираните след 9-ти септември 1944г.”  Добрин Радин на среща при областния управител на Перник Иво Петров.

Добрин Радин и негови съратници наскоро били на поклонение във възстановяващата се света обител. Те се срещнали с игумена архимандрит Евгений. Така се уточнили, че на това място са били затворени първите неизтребени без съд и присъда жертви на комунистите след идването им на власт.

По данни от трима независими свидетели от град Брезник и селата  Гигинци и Ноевци непосредствено след смяната на властта през 1944 в манастира били затворени елитни царски офицери от гарнизоните в Брезник, Радомир и Кюстендил, които отказали да сътрудничат на завзелите управлението комунисти.  Те останали там до закриването на лагерите в Богданов дол и Куциян.  Някои от въдворенитев манастира без съд и присъда били разсрелвани  и набързо заравяни в близост до монастира. Две десетилетия по-късно, след поройни дъждове, овчар от село Непразненци случайно открива кости на убитите и уведомява органите на властта. Предупреден е строго да не говори какво е видял, а милиционери идват и препогребват костите. Години по-късно манастирът е бил и пионерски лагер, а по-късно бил превърнат в обор на новосъздаденото ТКЗС.

Предстои в манастирския двор да бъде изграден паметник, който да увековечи паметта на невинните жертви, като идеята е той да бъде готов до 2-ри май, когато край манастира се прави традиционен народен събор.  

За паметника се говори отдавна. Има и идеен проект. Сега важното е да се осигури финансиране. Наскоро стана ясно и, че през 60-те години на миналия век за известно време като наемател в манастира се е подвизавал Темелко Темелков, братовчед на внастоящия лидер на социалистите в Перник Ненко Темелков, но бързо се е отказал заради искания висок наем от 3 000 лева тогавашни пари.

Самият български патриарх Кирил по това време считал обителта за "джендем", в който след 1968 г. се канел да заточи несъгласните с приемането на папския календар монахини от Княжевския девически монастир.

Снимки