Блогът на Илияна Лазарова: Импийчмънт

Съвременна приказка с имена и събития, които имат нещо общо с действителността е публикувала в блога си преди около година журналистката от Ботевград Илияна Лазарова:

Гoран бе малко момче с големи мечти. Още от малък, той кроеше планове за бъдещето. Гого искаше да спаси света и да помага на хората. Детството му мина в едно село край Перник. Там всички го познаваха. Той бе най-умния и най-красивия, с една дума гордостта на мама и тате. Той сновеше със своето ,,Балканче’’ из селските улици и си представяше,  че се вози в скъпа бяла лимузина.Когато хората го питаха какъв иска да стане като порасне, той отговаряше: ,,Генерален секретар на ЦК на БКП’’.

Не след дълго Гого порасна. Той завърши гимназия в Перник и  замени своето ,,Балканче’’ със "Запорожец". Замина за София, защото това бе единственият начин да се реализира и да сбъдне своята мечта.

Не след дълго му провървя. Той стана студент не къде да е, а в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Той бе най-старателният студент, не отсъстваше от лекции, помагаше на преподавателите с каквото можеше и малко по малко се превърна в техен любимец.

,Гого правеше всичко възможно, за да изпъкне пред останалите и да се набие на очи. Много скоро той бе извикан от агенти на Държавна сигурност и му бе предложено да стане един от тях. Естествено Гого прие. Той стана агент и му бе даден псевдонима Гоце. Той получаваше висока заплата, за да предава своите приятели и състуденти.

Малкият Гого, който искаше да спаси света и да помага на хората, се превърна в зрелия Горан, който предаваше своите приятели и познати за пари.  Много скоро усилията му бяха забелязани и той  постъпи на работа в Института по история на БКП като научен сътрудник. От този момент всички прегради за него се свалиха. Той се превърна в един от най-влиятелните членове на Партията.
След падането на комунизма, Горан се отчая. Неговата детска мечка –да стане генерален секретар на ЦК на БКП, никога нямаше да се сбъдне.

Времето минаваше, а животът за Горан продължаваше. Постепенно той се превърна в емблематично за Партията лице. И не след дълго той се кандидатира за президент. Горан бе избран за президент на Република България. Хилядите членове на Партията ликуваха, а роднините му се готвеха да заемат високоплатени длъжности. Всичко за Горан вървеше по мед и масло, дори бе преизбран от народа и започна втори мандат.

Когато българите избраха Горан за втори път, той започна да се мисли за голямата работа и да прави каквото си пожелае.Той започна да дава подкупи и да взима такива, да ходи на лов докато държавата е в траур, а да не говорим за това, че на една визита без никакъв свян  стрелял по видове, защитени от Червената книга. Животът за Горан вървял добре. Народът търпял неговите своеволия и му се подчинявал безапелационно.

Не след дълго на политическата сцена се появила нова фигура. Това бил Борис Бойков от Банкя. Още от самото му появяване той се превърнал в любимеца на народа. За българския народ той бил принца на бял кон, който с гербер в ръка ще го отърве  от нахалния и безскрупулен Горан.

Първоначално Борис се опитал да води мирна политика с него, но не се получило.Г оран станал още по-непоносим, той спъвал политиката на Борис и на всички народни представители.Злепоставял ги пред народа, оплаквал се от техните методи на управление и всеячески се опитвал да им подлее вода.

Борис и неговите съмишленици потърпели известно време и накрая се обявили в опозиция на президента. Те направили подписка за импийчмънт на Горан и успели да отърват българския народ от него.

Той бил свален и изпратен в своето село край Перник,а Борис ликувал и не след дълго се възкачил на неговия трон.