Трън се размина с националния празник

Без специални чествания премина националния празник 3 март в община Трън.  

Причината е икономическа – липсват ни средства, обясни кметът Станислав Николов.  каза, че причината е икономическа-липсата на средства. Той поясни, че културните институции в региона са в много тежко финансово състояние.

 „3-март е националният празник на България, но за жалост в тези години на бедност и натовареност, на хората сякаш не им е до празници и не се чувстват празнично. Да не може да се празнува националния празник – няма по-тъжно нещо за една нация”, каза кметът.

По думите му  патриотизмът и националните герои са забравени от хората заради лошите условия,  в които живеят, напрегнатото ежедневие, безработицата и бедността.

Необходимо е държавните институции да предприемат мерки, така че българинът да си спомни за своите герои и да ги чества и в малките населени места, смята кметът на Трън. „Ако това не се случи скоро, ще забравим националните си празници”, предполага Николов.

Освобождението на Трънския край от турското владичество напрактика идва едва през 1879 г. Едва след подписването на Берлинския договор Трънско влиза в пределите на Княжество България. Докато се провеждали заседанията на конгреса,  Знеполе остава окупирано от сръбски войски, които навлезли в територията след приключване на Руско-турската война  с подписването на Сан Стефанския договор на 3 март (19 февруари) 1878 г.

Сърбите били прогонени от земите на Трънския край през май 1879 г. след много депутации, пращани от  местното население, до Берлинския конгрес, до княз Дондуков, до проф. Марин Дринов, до Ве ликото народно събрание, което заседавало в Търново.

В пролетните дни в Трънско е пратен отряд руски казаци и български доброволци под ръководството на руския полковник Лукашов. Местните разказват, че на всенародното тържество за посрещането на руската войска бил и руският генерал Мусалов. Той поздравил насъбралото се трънско население с окончателното му освобождение като се провикнал „Трънци, трънци, ви Болгарская камчатка!”