Самонадеян ли е новият бюджет на Община Перник

Скучната и суха материя общински бюджет, щеше да остане такава, ако духовете не бяха разбунени от Вихрен Матев, бивш кандидат кмет, с обвинението му, че кмета не е дал възможност на хората да се запознаят с проекта преди официалното му обсъждане онзи ден. Похвално е, че все пак някой реши да се порови енергично около въпроса, защото иначе бюджетът щеше да си остане поредното рутинно изпълнение на спокойно протичащият си общински живот.

Лошото е, че на повечето хора им е безинтересно да ровят във финансите на общината, въпреки че иначе обичат да критикуват всичко и всеки. По-вероятно е липсата на участие на хората да се дължи на неразбиране на материята местни финанси или просто от подценяване на важността на въпроса.

Въпрос, който определя почти всяко едно действие на общината през следващата една година.
Още по-лошо е, че дори подобна мълчалива незаинтересованост демонстрираха и общинските съветници. Те ще са хората, които след някоя друга седмица ще трябва да поставят гласа си под този проект и да разрешат харчовете да бъдат извършени от кмета. Тази тяхна отговорност е голяма, но за жалост на общественото обсъждане и техният глас не е бил чут. Никакви въпроси към бюджета. Мълчанието е принцип за съгласие. Сякаш всичко е наред.

ОК ли е бюджета предложен от общината?

Сега след като проекто-бюджетът е на лице и преди да е гласуван от Общинския съвет, би било най-редно, той да се обсъди от обществеността неприсъствено - във форуми, като този на Вихрен Матев, с коментари под статии като тази, или с така модерния Facebook.
До този момент единствено известната журналистка Руми Борисова дефинира няколко основни регулярно проявяващи се дефекти на бюджета, което направи в коментар в грапата на Вихрен Матев във Facebook "Активно гражданско общество".

Тя е поставяла тези проблеми от 7 години. Ходила е на всички обсъждания на бюджета през цялото време, както и на заседания на комисиите, когато се е обсъждал бюджета. Освен нея, друг гражданин на Перник, покойният Краси от "Домашните потреби" при Детмаг, също е присъствал на обсъжданията редовно. Той дори е водел дела срещу общината и хора от администрацията в Страсбург.

Основните проблеми които тя визира са, че:

• Собствените приходи по правило не се изпълняват. Всяка година се плануват и не се изпълняват, докато разходите си се харчат по план и така се генерират дългове.
• По-големият проблем, според нея е, че "държавата преразпределя средствата за общините, събрани от данъците на техните жители, но задържа много по-големия дял от събраното".
• "Другият голям проблем е, че общините не разполагат с достатъчно средства за съ-финансиране на проекти по оперативните програми."

Въпрос, не по-малко важен от бюджета за 2012 е отчитането на този за 2011 година. Общината е предоставила информация за това, но коментарът какво всъщност се е случило, кои заложени параметри са се изпълнили и кои провалили, е много важен за да се постигне реализмът, необходим в правенето на новия бюджет. Пренебрегването на това ще доведе отново до самонадеяност. Отговорност за неизпълнението му едва ли някой ще поеме, обаче.

Нека вникнем в детайлите на бюджета. Можем ли да го наречем самонадеян и панически.

Общината се надява да продаде имоти за 10,5 млн. лв, за да се до финансира над данъците и таксите, и отделно ще взима и заеми. Миналата година е планирала да продаде имоти за същите 10 млн, но е продала само за 3 млн - изпълнение едва на 30%. Кое им дава увереността, че ще продадат парцели и сгради за 10 млн. лв. ?!? Затова е самонадеян, защото се осланя на "розови" представи за бъдещето. Което бъдеще вече поне веднъж не се е било реализирало в приходната си част.

Панически е, защото имоти се продават, когато си се докарал съвсем до просешка тояга. И продажбите на активи не могат да се нарекат приходи. Те са просто замяната на един актив с друг, чието изразходване ще ни направи още по-бедни. За тези приходи от продажби на имоти, би следвало да има и подробен списък, както е направено с капиталовите разходи - да са изброени поименно имотите, които ще се продават, на каква площ са и каква минимална цена ще се очаква. Защото иначе може да се влезе в спиралата на "целта оправдава средствата" и да се разпродаде всичко на безценица. Хората трябва да знаят и какво е цялото имущества на общината и каква част от него се предлага за продан.

В контраст на това, на бюджета му липсва явлението "съкращаване на разходи". Перата в разходната част си остават почти същите. Криза е, общината изпада в дългове, без затягане на коланите, без съкращения, пак се попада в ямата "самонадеяност". "Човек се разпростира според чергата си" - правило особено валидно за бюджетирането. Парите, с които тя със сигурност ще разполага са:
- приходите от местни данъци - около 7 млн. лв;
- приходите от местни такси около 9 млн (които си отиват директно по предназначение - за почистване, за детски градини, за техническата служба в общината, т.е. не могат да се използват за друго)
- и приходите от държавата за делегираните бюджети - 19 млн. (т.е. за дейности като образование, които са грижа на държавата, но парите се управляват от общините и също са целеви и не могат да се използват за друго)

Така общината ще изхарчи точно токова за такси и услуги, колкото получи от такси, също и за училища и за държавни дейности точно толкова, колкото й делегира централният държавен бюджет. Пито-платено.

С останалите приходи и разходи нещата далеч не са "пито-платено". Приходите от данъци са само 7 млн. лв. и са крайно недостатъчни, затова общината решава да разпродава. Сметнала е, че трябва да разпродаде имоти за 10 млн. лв. Нищо не й хрумва за намаляване на разходи. Дали да са от съкращение на щат, на дейности или отказване от инвестиционни проекти е въпрос на разчети. Но факт е, че общината не прави нито стъпка в тази посока.

Интересно е дали тази типично лява политика в полза на запазване на персонала и на социалните придобивки, няма да срещне поне малък "десен" отпор в местния парламент, доминиран от дясно ориентирани партии. Нека да помислим, че може да има и друг сценарии, който въпреки политическата вражда, може да събере икономическите интереси. Ако общината отреже инвестициите, няколко десетки фирми на местни бизнесмени ще останат без основните си приходи. Ще позволят ли те това или ще намерят начин да "купят" бюджета в своя полза без значение на коя партия симпатизират.

Много е важно, че отговорност за бюджета носят общинските съветници. Техният глас "за" него в настоящия му вид ще означава, че те са съгласни общината да продължи без съкращения на разходи и да компенсира това с разпродажби на имущество, съзнавайки, че то няма да се реализира в заложения размер и отново ще доведе до дефицит и дългове. Любопитно е, че част от общинските съветници, които останаха и в настоящия общински съвет, вече веднъж са взимали решение, чийто резултат е настоящата задлъжнялост и още по-голяма склонност към разпродажби на имоти.

Лошо е, че няма признаци те да чувстват и понасят негативния резултат от тази си отговорност. Въпросът към тях ще е какво ще разпродават, когато след няколко години Перник вече е разпродал всичко. Какъв ще е тогавашният бюджет и кой ще поеме тогава отговорност – пак ли народа?

Има и още един бюджетен въпрос, който вълнува хората от проспериращите Витошки села. Уви, техният просперитет се дължи на естествените закони на търсенето и предлагането, на естествените им природни дадености, но не и на някаква специална роля на общината. Напротив, те са изоставени от бюджета и биват утешавани с палиативни мерки и ремонти.

Шокиращо е положението с Рударци, което се прослави като българският Бевърли Хилс, но в контраста на това, че Рударци няма канализация, водопроводът не издържа на нарасналия брой жители, и търпи недоимък във всяко едно отношение, което иначе би било основна грижа на общината. Недоволството на хората е основателно заради липсата на регионален данъчен паритет на разходите - всяко малко населено място от общината трябва да получава справедливо връщане на платените от жителите му и собствениците на имоти там данъци във вид на ремонти, инфраструктурата и прочие благоустройствени дейности. Именно тези села, реализират едни от най-големите сделки за покупко-продажби на имоти, цените им скочиха през последните години и следователно голяма част от местните имотни данъци идват от тях.

За съжаление, бюджетът почти не подсказва как стоят нещата село за село, квартал за квартал.

Сред жителите на тези села от няколко години се е зародила идеята да поискат с референдум самостоятелност и да се обединят в собствена община, за да могат да харчат собствените си средства, за благото на района. Настоящият проекто-бюджет няма подобен проблем. Любопитно е, че Витошките села в известна степен имат лоби в местния парламент в лицето на неговия председател Владислав Караилиев и зам. председателят Пламен Борисов. Сред представителите на партия Лидер, жител на Рударци е и тъстът на Христо Ковачки. Това обаче, едва ли ще промени бюджета, който не ги е предвидил и този път.