Земенският манастир е посещаван от все повече туристи

В Земенския манастир туристи търсят тайни знаци, като потокът от хора към манастира напоследък чувствително е нараснал.

Българи и чужденци са заинтригувани от предположенията за съхраняване на хилядолетна загадка в малката църквичка, носеща името на Св. Йоан Богослов.

Светата обител е съхранена непокътната в продължение на десет века. Днес целият комплекс “Земенски манастир” е паметник на културата и е филиал на Националния исторически музей. Църквата “Св. Йоан Богослов” е символ на монументалната живопис от българското Средновековие и е единствената у нас с кубична форма.

Голям интерес предизвиква куполът на църквата, който е вписан в квадрат. Някои изследователи определят това като знак за уникалната архитектурна форма на църквата. Една от теориите е, че богомилите тачели мястото и пазели в него знака на българина – единствения символ, който може да обедини религиите по света. Според древна легенда през Земен са минали и кръстоносците,които търсили храма на Соломон по писмени знаци от стенописите. Кардинал от Ватикана дори предрекъл, че Земен ще спаси земята.

Характерни за храма са стенописите с живи и реалистични образи Те са автентични, не са реставрирани, само са почистени и консервирани.

Най-старият стенопис датира от 11 век, когато била построена обителта. Той изобразява Св. Ана и е единствената фреска, запазена от първото изографисване на храма. Автентичен е и подът, изграден от разноцветни каменни плочи. Емблематична за Земенската църква е сцената с изковаване на гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста. Тя е предмет на специално внимание и от страна на масоните.

Уникален е стенописът с двойния Христос на сцената “Причастие на апостолите”. За разлика от обичайното причастие, при което Христос с едната ръка дава хляба, а с другата – виното, тук са изографисани два образа на Христос и апостолите са разделени по шест.

Впечатляващи са сцените на Успение Богородично, Благовещение, ктиторските портрети на деспот Деян и съпругата му Доя. Те са тогавашните местни владетели, дарили средства за второто изографисване през 14-ти век. Според експерти ктиторските портрети в Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност след ценните образи на Калоян и Десислава в Боянската църква.

Източник: perniktoday.net