Земеделието на Румъния е по-производително от българското

Румънското земеделие е най-фрагментирано в ЕС-28. То е със средни размери от само 34 дка/стопанство, но има много по-малка поляризация в собствеността и ползването на земеделската земя в сравнение с България.

Въпреки това, от единица земеделска земя се произвежда земеделска продукция със стойност 1.9 пъти по-голяма от България.

Първоначално, след приемането на двете страни в ЕС през 2017 г., имахме претенции, че несправедливо сме сравнявани с Румъния. Последващото развитие обаче показа предимство на северната ни съседка по редица основни показатели икономика, намалена престъпност и корупция, установяване на правен ред и законност, жизнен стандарт, решаване на етническия проблем и пр., и за съжаление, не на последно място земеделие. Румъния е страната с най-дребното земеделие в ЕС-28, но с по-добре запазени села и използване на земеделската земя. Използваемата земеделска земя (ИЗЗ) на Румъния е 131 млн. дка, или близо 60% от територията на страната. По този показател и като плодородие тя е на едно от първите места в Европа. ИЗЗ на България 51 млн. дка е (45.9% от територията) и с по-неблагоприятна релефна характеристика.

Земеделската земя на Румъния се използва по-добре и изоставените земи са много по-малко, включително и планинските райони. Това се дължи на големия брой малки фамилни стопанства, ангажиращи по-голяма част от работната сила на страната.

Структурата на земеделието на двете страни по данни от Eurostat 2013, изразена като процентно разпределение на земеделски стопанства и земеделска земя по категории в зависимост от размера на ИЗЗ, е представена във фиг. 1 и 2. Румънското земеделие е най-силно фрагментирано в ЕС-28. Според преброяването през 2010 г. броят на земеделските стопанства в Румъния е 3.859 млн. със среден размер 34 дка на стопанство. Те са близо една трета (30.8%) от общия брой на стопанства на ЕС-28, а средният им размер е само около една четвърт (23.9%) от този в ЕС-28 (142 дка).

Най-малките земеделски стопанства в Румъния с ИЗЗ под 20 дка са близо три четвърти (74.3%) от общия брой и те притежават 12.9% от земеделската земя. Следващите две категории със земеделска земя от 20 до 100 са близо една четвърт (23.5%) с 27.9% от ИЗЗ. Останалите 2.2 % стопанства с повече от 100 дка притежават или стопанисват стопанства 62.2% от ИЗЗ. Между тях се откроява група от 0.4% на най-големи стопанства, с повече от 1000 дка, които владеят почти половината от ИЗЗ (48.9%).

В миналото Румъния е била известна с едрото си чокойско земеделие и изключително голяма поляризация на земеделската собственост. През социалистическия период същата е преобразувана предимно в едри държавни земеделски стопанства, но земеделските земи в планинските райони са оставени като частна собственост (около 15% от общата ИЗЗ), поради невъзможност да се прилага едра механизация. След Полша Румъния е имала най-много частни земеделски стопанства през периода на социализма.

В началото на приватизацията собствеността на земята в Румъния е ограничена до 50 декара на семейство. В последствие правото за притежаване на земя е увеличавано няколкократно, но не се е стигнало до доминирането на едри корпоративни структури, както в България. Стопанствата с повече от 1000 дка ИЗЗ в Румъния са относително около 1.7 пъти по-малко в сравнение с България. Обратно, делът на малките и средни категории е по-голям отколкото в България.

У нас възстановяването на собствеността на земеделската земя в реални граници доведе до унищожаване и разграбване на производствена база и срив на земеделското производство.

Арендуването на земеделска земя стана основна организационна форма на българското земеделие с постоянна тенденция за увеличаване концентрацията и поляризацията на земеделската земя във все по-малък брой едри арендатори и собственици. В резултат на това създаде най-поляризираната структура на земеделието в ЕС-28. Над четири пети (82.4%) от ИЗЗ се използва само от 1,5% стопанства.

От друга страна, също около четири пети (79.6%) от земеделските стопанства притежават под 20 дка и използват само 3,2% от земеделската земя. Поляризацията в земеползването би била още по-очевидна, ако категорията на стопанства с по-малко 1000 дка се диференцира в няколко подгрупи (с десятки и стотици хпиляди декара). Тази свръх концентрация на земеделската земя се маскира от среден размер на земеделските стопанства от 121 дка, (близък до средния в ЕС-28 142 дка).

Положителният резултат от тази концентрация на земеделска земя е единствено увеличеното производство на зърнени и маслодайни култури, които позволяват пълна механизация. Катастрофално обаче се срина производството на малките растениевъдни сектори (зеленчуковопроизводство, овощарство и лозарство), както и животновъдството. От тях зависи снабдяването на населението с достатъчна и качествена храна, суровини за преработващата промишленост (следователно добавъчна стойност) и износът на земеделска продукция. Вследствие на това общата производителност на българското земеделие, отнесена към единица земеделска земя, територия и жител е ниска и на последни места в ЕС-28.

Сравнението между земеделското производство на двете страни е направено чрез използване на данни на Доклада на Европейската комисия от юни 2014 г. (Agriculture of ЕU and the Member States - Statistical factsheets) с резултатите от 2013 г.

Общото земеделско производство на двете страни е оценено стойностно чрез използването на стандартни базисни цени. За Румъния то възлиза на 1 653.2 млрд. евро (колона 2 на табл. 1), а на България Ц 3.350 млрд евро (колона 5). Отнесено към 1 млн. дка ИЗЗ земеделското производство на Румъния е равно на 126.1 млн., а на България - 65.7 млн. евро. Т.е. от единица ИЗЗ Румъния произвежда около 1.9 пъти по-голяма по стойност земеделска продукция.

На жител от населението в Румъния се произвежда също повече земеделска продукция, но разликата между двете страни е по-ниска вследствие по-малката гъстота на населението в България. В Румъния на 1 жител се произвежда 825.5 евро, а в България - 463 евро, т.е. 1.78 пъти по-малко.

Съотношението между двата основни подотрасли на земеделието е твърде широко и близко - 75% : 25% за Румъния и 69.6% : 30.4% за България. Това говори за относително слабо използване на растителните продукти за производството на по-ценна животинска продукция (мляко и месо). От 1 млн. дка ИЗЗ румънското земеделие произвежда около 94.5 мл. растителна и 31.6 млн. евро животинска продукция. За България - тези стойности са съответно 45.5 и 19.9 млн. евро.

За да се елиминира влиянието на размерите земеделска продукция по сектори и култури, те са представен в относителни величини - като % от общата на страните (колони 3 и 6 съответно за Румъния и България) и като % от ЕС-28 (колони 4 и 7).

От таблица 1 се вижда, че структурата на румънското земеделие, особено на растениевъдството, е твърде различна от българското. В България от зърнените житни и маслодайни култури е получена повече от половината (55.7%) от стойността на общото земеделско производство. При това те заемат над четири пети (83%) от обработваемата земеделска земя. По тези показатели българското земеделие се доближава до монокултура.

В Румъния разнообразието на земеделски култури е много по-голямо. Тук сумата от зърнени житни и технически култури дава малко над една трета от стойността на земеделското производство (35,1%). Но докато в България слънчогледът и рапицата са почти единствените технически култури, то в Румъния към тази група се числят значителни площи от захарно цвекло, соя и др.

При останалите три групи земеделски култури превъзходството на румънското земеделие е очевидно. По относителна стойност на продукцията всяка една от тях превъзхожда много съответната група от българското земеделие. Производството и разнообразието на зеленчуци, плодове и фуражи в България е много по-слабо.

В таблица 2 са дадени абсолютните величини (в хил. тона) на производство за основни зърнени житни и маслодайни култури през 2012 г. Румъния е на седмо място по производство на зърнени житни в ЕС-28, а България на десето. Обаче отнесено към използваемата земеделска земя (ИЗЗ) на двете страни, България е по-голям производител на житни зърнени и маслодайни култури.

Въпреки, че Румъния има около 2,6 пъти по-голяма ИЗЗ, зърненото производство от трите основни житни култури (12,2 млн. тона) превишава само 1.8 пъти това на България (6.8 млн. тона). Освен това, структурата на зърненото производство е различна. Характерно за Румъния е преобладаването на царевицата, докато в България тази култура представлява 38.5% от производството на пшеница и 25.1% на общото зърнено производство.

Подобно е положението при маслодайните култури. Производството на слънчоглед в двете страни е практически еднакво, но на рапица в Румъния е около 4 пъти по-голямо от това на България и се доближава до слънчогледа. Освен слънчоглед и рапица в Румъния през 2012 г. са произведени 150 х. тона соя, така че общото производство на маслодайни достига 2а661 хил. тона.

Производството на зеленчуци, плодове и грозде в Румъния е много по-голямо в сравнение с България, не само абсолютно, но и относително. За част от културите това е отразено в табл. 3. През 2012 г. производството на картофи и зеле в Румъния е съответно 19,4 и 16,3 пъти по-голямо, а на лук дори близо 27 пъти. Както е известно вносът у нас на тези традиционни и основни за храненето зеленчуци у нас постоянно расте. Над 10 пъти по-голяма е продукцията в Румъния на ябълки и сливи, а на череши близо 4 пъти.

Макар че има по-северно положение от България Румъния има абсолютно относително повече и по-добре поддържани лозя. През 2012 г. Румъния е на 12 място в света и 6 в Европа с производство на 406 хил. тона вино (с колебания между 303 и 510 хил. тона), България - съответно на 22 и 10 място с 122.7 хил. тона. Удивително по-голямо е производството на тревни фуражи в Румъния - 9.1 пъти.

Румънското земеделие е най-фрагментирано, с най-малки средни размери в ЕС-28, но с много по-малка поляризация в собствеността и ползването на земеделската земя в сравнение с България. Въпреки това, от единица ИЗЗ се произвежда земеделска продукция със стойност 1.9 пъти по-голяма от България. Причините са няколко и взаимно свързани.

В Румъния много по-пълно се използва земеделската земя, включително земята в планинските е неблагоприятните за земеделие райони.

За разлика от България румънското село е много по-жизнено, със запазено работоспособно население и фамилно ползване на земята. По-добрите демографски показатели са предпоставка за запазване на румънското село.

Структурата на румънското земеделие е много по-добра. Относително добре запазени са малкитеФотрасли - животновъдство, овощарство, зеленчуково производство и лозарство. Същите са по-трудово интензивни, осигуряват заетост, дават по-голяма принадена стойност на единица земеделска земя, и са предпоставка за по-добро снабдяване на населението, суровина за преработвателната промишленост и износ.

Не на последно място е по-добрият правов ред и законност в Румънското общество, успехите в борбата срещу корупцията и едрата и битова престъпност. Като краен резултат свръх раздробеното румънско земеделие се оказа по-производително от много концентрираното българско.

Източник: bgfermer.bg