В Швейцария има евтаназия

Всяка година поне 1400 души от цяла Европа отиват в швейцарските клиники за евтаназия, като мнозина ги наричат емигрантите на самоубийството. Всяка година близо 1400 души от цяла Европа, страдащи от нелечими заболявания, отиват в една от трите клиники в Швейцария, за да сложат доброволно и саморъчно край на живота си.

В Швейцария евтаназията е легална. Германци, англичани и французи преобладават сред клиентите на клиниките.

Заради голямото “търсене” от Италия обаче тази година е открита и четвърта клиника - Paradiso (Рай) в Лугано, на 70 км от Милано.

В последния ден от живота си

пациентът прави каквото пожелае

в стаята си - хапва любимо ястие, слуша любимата си музика. След това изпива саморъчно смъртоносен коктейл, който го убива безболезнено за 7 минути.

Но как е възможно всичко това? Италианският седмичник “Еспресо” описва механизма на сладката смърт – в Швейцария доброволното асистирано самоубийство е легално от 1942 г.

Затова и много европейци плащат между 5000 и 8000 евро, за да сложат край на обречения си от нелечима болест живот. В Италия например евтаназията е забранена, но мнозина, които смятат, че имат право на такава, прибягват до услугите на асоциацията “Екзит Италия”. По нейни данни поне 4-ма италианци на месец слагат край на живота си в швейцарските клиники.

Стотици са записалите се в асоциацията с цел да се информират. Други 200 пък всяка година се обръщат към клиниките без посредничеството на асоциацията.

Не е казано обаче, че молбите им ще бъдат удовлетворени, защото правилата в сферата на асистираното самоубийство са железни в Швейцария.

В момента там действат три асоциации за легална евтаназия - Dignitas в Цюрих, Ex International в Берн и Life Circle в Базел.

И трите клиники са луксозни и комфортни, потънали сред зеленина и приказни панорами. Десетки специалисти в тях преценяват стриктно и прецизно всеки един от случаите, след което отсъждат дали “сладката смърт” е приложима за съответния пациент.
През последните си минути пациентите на швейцарските клиники съзерцават красиви пейзажи. СНИМКИ: АРХИВ

Как става всичко това? Екип от лекари разглежда цялата медицинска документация на пациента.

Ако положението му е неспасяемо

и не съществуват алтернативи,

тогава се дава зелен светофар на евтаназията.

При това положение пациентът е този, който трябва лично да избере деня на смъртта си. По този аспект правилата са много строги – болният в никакъв случай не трябва да бъде повлиян от някакви външни фактори или хора. В случаите, когато има и най-малкото съмнение, че смъртта е провокирана от лични интереси или от икономически мотиви на семейството, се намесва швейцарската магистратура. Тя може да започне разследване за подтикване към самоубийство.

Щом пристигне в клиниката, пациентът преминава през разговор с лекарите. Те са задължени да се опитат да променят намерението му и да го откажат. Ако обаче той е решен на всяка цена да продължи към следващия етап – смъртта, тогава той самият трябва да извърши това.

Цялата “операция” трае около 15-ина минути.

Болният избира как да прекара последните часове от живота си, дали иска да консумира определено ястие преди смъртта си, или да слуша любимата си музика в последните си минути.

След това изпива две хапчета против повръщане. Ако все още не е променил намерението си и ако е решен да продължи нататък, след десетина минути му се приготвя

смъртоносен химически коктейл

от натриев пентобарбитрал

Пациентът трябва да вземе чашата със собствените си ръце и сам, без ничия помощ, да погълне съдържанието ѝ. Дозата е толкова силна, че в рамките на 3 минути пациентът заспива дълбоко, а сърцето му спира да работи до 7 минути. След това тялото се кремира и клиниката изпраща праха му на семейството.

Не всички пациенти обаче могат да разчитат да бъдат придружени от близките си в последните минути от живота си. Според италианския закон например роднините на нелечимо болните в този случай биха извършили престъпление, което предвижда до 12 г. затвор. Мнозина все пак поемат риска, но в този случай не могат да нощуват в една и съща клиника с пациента.

Тези подробности, както и цената на самоубийството – 5000-8000 евро, обаче не са никакъв проблем или обезкуражаващо обстоятелство за онзи, който е взел това крайно решение.

Не всички от желаещите да сложат край на живота си са подходящи според експертите. Много често към тях се обръщат и хора, които не страдат от нелечими болести, или пък такива, които просто са емоционално или нервно изтощени. Подобни случаи дори не се разглеждат от лекарите.

В цюрихската клиника Dignitas все още помнят любопитен случай отпреди няколко години с канадска семейна двойка, която иска да умре заедно.

Мъжът страда от сърдечна патология, която не му позволява да живее дълго. Жената е в отлично здраве, но полудява само от мисълта да продължи да живее без съпруга си. Клиниката отнася въпроса до магистратурата, за да вземе решение. Съдбата обаче е по-бърза. Жената се разболява от рак и умира скоропостижно още преди съпруга си.

Не липсват и такива, които променят решението си в последните минути. 68-годишен мъж от Неапол например отива да умре в клиниката в Берн. Според лекарите му остава максимум година живот в адски мъки. Пациентът фиксира датата на смъртта си в клиниката и се приготвя за нея след разговор с лекарите.

След това обаче на фона на приказния залез от стаята си решава, че иска да бъде отведен вкъщи и да умре, гледайки очите на дъщеря си.

Източник: 24chasa.bg